15 янв. 2025 г., 17:37
4 мин за четене
Под моста Мирабо се лее Сена.
И всичките любови на света.
Но трябва ли, но трябва ли да помня,
че винаги скръбта предхожда радостта?
Приижда нощ и звънва късен час.
Отива си денят, оставам аз.
Стоим лице в лице
и с длани в длани приютени.
Под моста на ръцете ни тече
на вечни погледи водата уморена.
Приижда нощ и звънва късен час.
Отива си денят, оставам аз. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация