Толкова се изморих от престоя си тук.
Подтискана от глупавите ми страхове.
И ако трябва да напуснеш,
искам просто да го направиш,
защото твоето присъствие все още се бави.
И няма да ме остави сама.
Не изглежда, че раните ще зарастна.т
Просто болката е толкова силна.
Има толкова много... което времето не може да заличи.
Когато плачеш, ще истрия всичките ти сълзи.
Когато крещиш, ще изгоня всичките ти страхове.
Аз държах ръката ти през всичките тези години.
И ти все още имаш... Всичко мое...
Ти ме пленяваше.
Чрез отекващият в теб живот.
Сега съм на границата на живота, която остави след теб.
Твоето лице обсеби
моите приятни сънища.
Твоят глас преследва
здравия разум в мен.
Толкова настоятелно опитах да си кажа, че те няма.
Въпреки че, си все още тук...
Толкова дълго бях сама...
© Симона Спасова Все права защищены