16 февр. 2024 г., 20:01
1 мин за четене
На теб покорна? Губиш си ума!
Покорна съм на Божията воля!
За трепети и болки аз не моля,
мъжът – палач, затвор му е дома.
Но виждаш, ето! Аз дойдох сама,
декември млад, в полята вият голи,
ветрѝщата. Ти – в светлата неволя.
А зад стъклото бе на пост тъма.
Тъй птицата в прозрачното стъкло,
се блъска с цяло тяло, в лошо време,
и кръв изпръсква бялото крило.
Царят и щастие, и мир днес в мене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация