23 окт. 2023 г., 09:56  

Не ще се унижавам аз пред тебе. Лермонтов М. Ю. 

  Переводы » Поэзия, с русского
647 0 3
3 мин за четене

Не ще се унижавам аз пред тебе

 

Не ще се унижавам аз пред тебе;

Приветстваш ли ме ти, ил укоряваш,

Няма власт това над моята душа.

Знай: чужди сме с тебе ние от тогава.

 

Забравила си ти: свободата своя

За заблуда не ще дам;

Пожертвах аз години без това

За твоята усмивка и очи,

И без това аз виждах твърде дълго

Надежда в тебе в младостта,

И намразих света цял,

За да те обичам в степен по-голяма.

 

От где да зная, може би, моментите,

Когато бях във твоите крака, 

Отнел съм ги от вдъхновението!

А замени ги ти с какво?

Може би чрез мисълта небесна

На духа чрез силата съм убеден 

Дал бих на света дар чудесен

От него пък безсмъртие - получил?

 

Защо така ти нежно обеща

Да замениш венецът негов?

Защо в началото не беше

Това накрая що стана?

 

Горд съм! - прощавай - обичай друг.

Мечтай за другата любов:

За всичко земно нещо друго

Не ще да стана вече роб.

 

Ще отида аз във планини чужди

Под небето южно може би;

Познаваме се прекалено дълго 

Да се забравим ще ни бъде трудно.

 

Ще се наслаждавам отсега

Ще се кълна във време страстно.

Ще се смея аз със всички,

А ще плача насаме;

Не ще се аз да лъжа колебая,

Както преди - да не обичам.

 

Или жените да се уважават е възможно

Когато ангелът ми изменил е?

 

На смърт и мъка бях готов

Да воювам със света цял,

За да може ръката млада твоя

Безумец! - да взема в своята ръка!

 

Не знаейки за измената коварна,

Душата давах си за тебе;

Дали ти знаела си колко струва

Таз душа?

Знаела си: не те познавам аз!

 

 

М.Ю. Лермонтов

 

 

 

 

Оригинален текст

 

 

Я не унижусь пред тобою;

Ни твой привет, ни твой укор

Не властны над моей душою.

Знай: мы чужие с этих пор.

Ты позабыла: я свободы

Для заблужденья не отдам;

И так пожертвовал я годы

Твоей улыбке и глазам,

И так я слишком долго видел

В тебе надежду юных дней

И целой мир возненавидел,

Чтобы тебя любить сильней.

Как знать, быть может, те мгновенья,

Что протекли у ног твоих,

Я отнимал у вдохновенья!

А чем ты заменила их?

Быть может, мыслию небесной

И силой духа убежден,

Я дал бы миру дар чудесный,

А мне за то бессмертье он?

Зачем так нежно обещала

Ты заменить его венец?

Зачем ты не была сначала,

Какою стала наконец?

Я горд!.. прости! люби другого,

Мечтай любовь найти в другом;

Чего б то ни было земного

Я не соделаюсь рабом.

К чужим горам под небо юга

Я удалюся, может быть;

Но слишком знаем мы друг друга,

Чтобы друг друга позабыть.

Отныне стану наслаждаться

И в страсти стану клясться всем;

Со всеми буду я смеяться,

А плакать не хочу ни с кем;

Начну обманывать безбожно,

Чтоб не любить, как я любил;

Иль женщин уважать возможно,

Когда мне ангел изменил?

Я был готов на смерть и муку

И целой мир на битву звать,

Чтобы твою младую руку —

Безумец! — лишний раз пожать!

Не знав коварную измену,

Тебе я душу отдавал;

Такой души ты знала ль цену?

Ты знала — я тебя не знал!

1832 г.

 

© Леснич Велесов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Михаил Юриевич Лермонтов си отива твърде млад от живота, но пък за краткото си време оставя в руската литература бележита следа!
    В библиотеката ми е "Герой на нашето време", както и поезията на Лермонтов. Службата му като офицер в Кавказ е трагичен период от живота му.И Лермонтов като А.С.Пушкин,е едно очарование,тръгнало си твърде рано, но оставило следа в руската и световна литературна история.
  • Да ! Благодаря за одобрението .
  • Обичам поезията на Лермонтов.
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??