Festivalbar 2005

-------------------------------------------------------------------------------------------

Нек - Позволи ми да бъда

Фестивалбар 2005

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Filippo Neviani (Nek), Daniele Ronda & Antonello De Sanctis

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Филипо Невиани (Нек), Даниеле Ронда & Антонело Де Санктис

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Io non ti chiedo niente,
il tuo saluto indifferente mi basta,
ma tu non puoi più farmi
male da starci male,
non vali più di questa luna spenta,

ricorda che dicevi a me…
Lascia che io sia

il tuo brivido più grande.
Non andare via,

accorciamo le distanze.
Nelle lunghe attese tra di noi
io non ho confuso mai
braccia sconosciute con le tue.

E parli e scherzi e ridi,
ti siedi e poi mi escludi,

sento addosso
sorrisi che conosco,

sorrisi sulla pelle,
quando eravamo terra e stelle.
Adesso se tu mi vuoi, e se lo vuoi…
Lascia che io sia

il tuo brivido più grande.
E non andare via,

accorciamo le distanze.
Nelle lunghe attese tra di noi
io non ho confuso mai…
I tuoi pensieri mi sfiorano.
Ti vengo incontro e più niente è importante.

--
E se lo vuoi…
Lascia che io sia

il tuo brivido più grande.
E non andare via,

non sei più così distante.
Quello che c'è stato tra di noi,
io non l'ho confuso mai…
I tuoi pensieri mi sfiorano.
Ed il passato si arrende al presente.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Нищо не те питам,

безразличният ти поздрав ми стига,

и ти вече не можеш

да ме нараниш,

за мен не струваш повече от тази угаснала луна,

спомнѝ си, че ми казваше...

Позволи ми да бъда

най-голямата ти тръпка.

Не си отивай,

да скъсим дистанцията.

В дългите чакания между нас

никога не съм бъркал

твоите прегръдки с нечии чужди.

Говориш, шегуваш се и се смееш,

посядаш и ме изключваш,

чувствам в душата си

усмивки, които познавам,

усмивки по кожата си,

онези от времето, когато земята и звездите бяхме.

Сега, ако ме искаш, и ако го искаш...

Позволи ми да бъда

най-голямата ти тръпка.

Не си отивай,

да скъсим дистанцията.

В дългите чакания между нас

никога не съм бъркал...

Мислите ти ме докосват.

Помагам ти и вече нищо друго не е важно.

--

Ако го искаш...

Позволи ми да бъда

най-голямата ти тръпка.

Не си отивай,

вече не си толкова далечна.

Това, което между нас беше,

никога не съм го обърквал...

Мислите ти ме докосват.

Миналото се предава на настоящето.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=pN5ypa6nuog