Ирина Трушина

На Мила Лазарова

Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна
подсказва пътя ви към Рака...
Мила Лазарова

В България живееш, аз – в Русия.

Сближава ни една луна.

Водата обща е стихия:

вълничка аз съм, ти – вълна.

В прибоя чайки глас притурят

и музика люлее висина.

Морето стене чрез вълните в буря,

душата му бленува тишина.

Как трудно се живее, щом ни мамят

с еднаква сила връх и дълбина.

На път с вълните си морето кани,

към Космоса пък вика ни луна.

Стихът ти в мен е нощ и ден –

не съм сама: усещам светлина,

приятел скъп е, откровен,

а за сърцето – мека топлина.

Хармонията няма да руши

стиха от лира-светлина...

Славянки сме – еднакви сме души

и вярата във думите – една.

Превод:
Живодар Душков

МЫ    

Миле Лазаровой

Вам не понять всей глубины           

загадок знаков Зодиака,                                                

Лишь лунный свет да плеск волны

подскажут путь к разгадке Рака.

Твой дом – Болгария, а мой – Россия.

Роднит нас ясная луна, 

Вода – нам общая стихия,

Я – штиль, ты – бурная волна...

Нам чаек крик с прибоем в хоре

Звучит, как музыка одна,

Нам шторма стон – живой глас моря,

А плеск волны – души струна...

Как нелегко жить в вечном споре –                

Влекут и высь, и глубина:                               

Рвёт паруса стихия моря,

В тишь космоса зовёт луна...

Твой стих – мой спутник неизменный,

Когда я с ним, я – не одна,

Мне друг он верный, откровенный,

Для сердца – тёплая волна.

Гармонии той не разрушить,

Звени, лиричная струна!

Славянки мы – созвучны души,

И вера в слово в нас – одна.

Ирина ТРУШИНА

                                Болгария, Русе, 2006