НОЩ
/Превод от сръбски/
Чрез мене говорят доброволци, загинали на австрийския фронт -
с изгорели коси, гърбове и гърди. Младежи с големи
стъпки крачат във времето и пространството.
Не знам къде точно отивам, но знам, че аз съществувам и ще ме намери
някой студент, пекар или чужденец.
Или скъпа, чието име си забраних и забравих.
Може би ще кажа:
„Спусни всички щори и легни на леглото! Хайде да пием повече вино!“
Тъй като нито един от тях вече няма да се бори на земята.
Нито мак ще разцъфне в сянката на моята плът.
Нито нощта, когато правя разходки, под възглавницата ми корени ще пуска.
Докато с твърди гласове, в мъгла и лунна светлина, плачат моите другари,
вятър ни спаси къщата и я покри с дебел воал под клонки от кедър.
Мрачната и вечна нощ ме пита за костите,
смее се и ме заплашва.
Раздвижа ли я, нейният черен поглед всяко създание -
и мъжете, и жените, и децата - ще възнесе на небето.
Ноћ
Аутор: Лилjaна Фиат, Нови Сад, Србија
Кроз мене зборе доборовљци погинули на аустријском фронту,
косе спаљене, нечија леђа и прса. Младост неког
ко је крупним корацима газио кроз време и простор.
Не знам где ћу тачно бити, али знам да постојим и да ће ме наћи
неки ђак, пекар, или неко непознат.
Или драга чије име забраних и заборавих.
Можда ће рећи:
„Спусти све ролетне и лези на кревет. Хајде да пијемо још вина.“
Јер ниједно ми биће више не може одолети на земљи.
Ни мак што на њиви ниче у сенци мога меса.
Ни ноћ коју сам извео у шетњу и која под мој јастук корење пусти.
Док ригидним гласовима, по магли и месечини, плачу другови моји,
ветар нам спрема кућу и густи превлачи вео испод гранчица вреса.
У царству мрака и чуда ноћ тражи ме иза кости,
смеје се и прети.
Отерам ли је, њен црни поглед ће сваког створа
и мушког и женског и дечјег у небо узнети.
© Латинка-Златна Все права защищены