30 апр. 2008 г., 09:38
1 мин за четене
На пода седнала сама
с очи загледани във нищо
се ровеше в куп от писма,
като в студено пепелище.
Държеше листите познати
и гледаше ги онемяла,
като душа от висината
към изоставеното тяло.
О, колко прелестен и скъп
живот, навеки отлетял!
О, колко мигове на скръб,
любов и щастие изтляли!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация