Тя си мечтае в Париж да отиде,
Да се разходи по Рим и Милано.
Само на снимка света тя ще види -
Няма на кой да остави Писана!
Родното село в съня й я чака -
Тихите улички, двора, мегдана.
Четири часа от София с влака,
Ама на кой да остави Писана?
Кръвното скача от сто до към двеста,
Язвата, жлъчката, старата рана.
Как ще отиде във болница, честно -
Няма на кой да остави Писана! ...