(Преводът е посветен на моята дъщеря :) )

Всеки сам ще се досети
влюбена е Антонина
Е, на двайсет е – простете
много пролетна година.

Телефон надава вой.
Тони шепне- Това е той!

Стана ласкава и кротка
с лека гъвкава походка
Сутрин пее като птичка...

Да но нейната сестричка
каза в ранните зори:
Време ми е да се влюбя,
на тринайсет съм почти.

Тя момчетата огледа
във училище - по списък
“Юри? Много е дебел!
Петьо пък е много нисък.
Алексей добър е в час
-в него ще се влюбя аз.

Всички в картата следят
Ето Иртиш , Енисей…
А пък влюбената на чинът
нежно шепне: -Алексей!
Той я гледа ужасен
“Тя какво се пули в мен”
Въобще не я рабира
Ту усмихне му се мило
Ту за гумичка помоли
ту пък молива покорно
му подава най-любовно…
и го гледа със тъга..
Алексей не издържа
И след края на урока
напердаши я жестоко

-С първи влюбени терзания
почват първите страдания.

http://www.litera.ru/stixiya/authors/barto/kazhdyj-mozhet-dogadatsya.html