Revelation Theory - Selfish and Cold

Your voice is killing me.
Your words are hard as they come.
Thoughts that sit in here fall like bullets to the floor.

Your heart is pulling me, the cut runs deeper as it flows.
Scars that cannot heal, the hurt is covered to the bone.
Cause every time it gets so complicated while I'm lying down in doubt.
I'll just tell myself I'm leaving here.

Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like the world is ending.
Faithless and I'm fallen again.
Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like we're all pretending.
Careless and I'm lonely again.

And I am torn on the inside.
The trust is dead in me, walls close higher all around.
The cross I can not bear, feels like pressure coming down.
Until now the world was never jaded, yet I'm left here on my own to pick up the pieces.

Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like the world is ending.
Faithless and I'm fallen again.
Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like we're all pretending.
Careless and I'm lonely again.

This time it tears right through me.
I face the pain and I'm torn.
(This time it tears right through me.)
It's not so far away, not far enough, not far enough.

Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like the world is ending.
Faithless and I'm fallen again.
Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like we're all pretending.
Careless and I'm lonely again.

Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like the world is ending.
Faithless and I'm fallen again.
Cause I'm selfish and I'm cold and I feel like we're all pretending.
Careless and I'm lonely again.

And I am torn on the inside,
Torn, torn
Torn.
Your voice is killing me.

Revelation Theory - Егоистичен и студен

Гласът ти ме убива.

Думите ти ми причиняват болка, когато ги изричаш.

Мислите ми падат като куршуми по пода.

Сърцето ти ме раздиря, раната става по-дълбока със всяко движение.

Белези, които не могат да зараснат. Болка, която е скрита дълбоко.

Всеки път, когато нещата се усложняват, докато се съмнявам,

просто ще си кажа, че не мога повече...

Защото съм егоистичен и студен, и все едно е краят на света,

изгубил вяра и отново съкрушен.

Защото съм егоистичен и студен, и всички се преструваме,

безгрижен и отново сам.

И душата ми е разкъсанa отвътре.

Доверието в мен е мъртво, стените около мен се стесняват.

Изпитанието, което не мога да премина. Напрежението, което се усилва.

Досега светът никога не беше изтощен, все пак аз съм оставен тук,

за да събирам парчетата.

Защото съм егоистичен и студен, и все едно е краят на света,

изгубил вяра и отново съкрушен.

Защото съм егоистичен и студен, и всички се преструваме,

безгрижен и отново сам.

Този път това направо ме разкъсва.

Изправих се срещу болката и не съм себе си.

(Този път това направо ме разкъсва.)

Не е прекалено далече, не достатъчно далеч, не достатъчно далеч...

Защото съм егоистичен и студен, и все едно е краят на света,

изгубил вяра и отново съкрушен.

Защото съм егоистичен и студен, и всички се преструваме,

безгрижен и отново сам.

Защото съм егоистичен и студен, и все едно е краят на света,

изгубил вяра и отново съкрушен.

Защото съм егоистичен и студен, и всички се преструваме,

безгрижен и отново сам.

И душата ми е разкъсанa отвътре.

Разкъсана, разкъсана.

Разкъсана.

Гласът ти ме убива.