(Рикардо Кочанте)/ [Рино Гаетано] - Постепенно

--------------------------------------------------------------

Autori: Riccardo Cocciante & Marco Luberti

-------------------------------------------------------------------

Автори: Рикардо Кочанте & Марко Луберти

------------------------------------------------------------------------

A mano a mano

ti accorgi che il vento
ti soffia sul viso

e ti ruba un sorriso.
La bella stagione,

che sta per finire,
ti soffia sul cuore

e ti ruba l'amore. [A]/
(E a) mano a mano

si scioglie nel pianto
quel dolce ricordo,

sbiadito dal tempo.
Di quando vivevi

con me in una stanza,
non c'erano soldi,

ma tanta speranza. [E a]/
(E a) mano a mano

(mi perdi e ti perdo)/ [mi perdo e ti perdi],
e quello che è stato,

(ci)/ [mi] sembra più assurdo.
(Di quando la notte

eri sempre più vera,)/

[Di quando la notte eri sempre più vera,]
e non come adesso

nei sabato sera... Ma
dammi la mano

e torna vicino,
(può nascere un fiore

nel nostro giardino,
che neanche l'inverno

potrà mai gelare,)/

[può nascere un fiore nel nostro giardino,

che neanche l’inverno potrà mai gelare,]
può crescere un fiore

da questo mio amore per te.

--

E a mano a mano

vedrai con il tempo
lì sopra il suo viso

lo stesso sorriso,
che il vento crudele

ti aveva rubato,
che torna fedele,
l'amore è tornato (da te.)/[, ma
dammi la mano

e torna vicino,
può nascere un fiore nel nostro giardino,
che neanche l'inverno potrà mai gelare,
può crescere un fiore

da questo mio amore per te.]

------------------------------------------------------------------------------------

Постепенно забелязваш,

че вятърът

духа в лицето ти

и усмивка ти открадва.

Пролетта

си отива,

духа в сърцето ти

и ти открадва любовта.

(И постепенно)/ [Постепенно]

се разтапя в плача

този сладък спомен,

от времето избледнял.

За времето, когато живееше

в една стая с мене,

нямахме пари,

но много надежда. И

постепенно

(се изгубвам и изгубвам тебе)/ [се изгубвам аз и се изгубваш ти],

и това, което беше,

все по-абсурдно (ни)/ [ми] изглежда.

(В него в нощите

ти все по-истинска беше,)/

[В него в нощите ти все по-истинска беше,]

а не като сега

в съботната вечер... Но

дай си ръката

и се върни, ела, близо до мене,

(може да се роди цвете

в градината ни,

което, да заледи,

дори зима няма да успее,)/

[може да се роди цвете в градината ни,

което, да заледи, дори зима няма да успее,]

може да се роди цвете

от любовта ми към тебе.

--

Постепенно

с времето ще видиш

там, по лицето му

същата онази усмивка,

която жестокият вятър

ти е бил откраднал,

ще се върне вярна,

любовта се върна (при тебе.)/ [, но

дай си ръката

и ела, близо до мене,

може да се роди цвете в градина ни,

което, да заледи, дори зима няма да успее,

може да се роди цвете

от любовта ми към тебе.]

-----------------------------------------------------------------------------------------------

1. https://www.youtube.com/watch?v=gGXcElTEeio [Рино Гаетано; кавър]

2. https://www.youtube.com/watch?v=WvJ5c43m8rM (Рикардо Кочанте)