14 мар. 2009 г., 17:57
2 мин за четене
Робърт Бърнс
По жътва, в лунна нощ веднъж
сред снопи неприбрани,
в полята с ечемик и ръж
случайно срещнах Ани.
Със думи, тихо споделени
в сумрака търпеливо,
склоних я да остане с мене
в ечмичената нива.
Житата шушнеха край нас
среднощно разлюляни.
И бях във този късен час ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация