Уважаеми приятели, В последната си публикация съм допуснал досадна грешка, която забелязах едва днес – повторил съм превод на „Тази нощ” на Сара Тисдейл (първият е от 20.01.2020) за което моля за извинение. За компенсация предлагам два превода от същата авторка:

І. THE DREAMS OF MY HEART

Sarah Teasdale.       

The dreams of my heart and my mind pass,                 

Nothing stays with me long,                                        

But I have had from a child                                         

The deep solace of song;                                           

If that should ever leave me,                                       

Let me find death and stay                                          

With things whose tunes are played out and forgotten  

Like the rain of yesterday.

МЕЧТЫ МОЕГО СЕРДЦА

Сара Тисдейл

Ушли давно мечты ума и сердца

В груди нет чувств, ни вдохновения

Но как в забытих годах детских

Я в песнях нахожу успокоение.

И если с времени исчезнет та утеха

Пусть смерть найдёт меня. Останусь я

Среди вещей в мелодиях нераспетых

Ушедшие как вчерашний дождь в беспамятстве

МЕЧТИТЕ НА СЪРЦЕТО МИ

Сара Тисдейл.                                           

Мечтите на сърцето ми преминаха,                           

отдавна веч не трепва нищо в мене,                         

но пак, тъй-както в детските години,                         

намирам в песните успокоение.                                   

Ако изчезне нявга тази ми утеха,                               

нека смъртта ме стигне. Ще остана                           

сред думите на песни недопети,                               

като отминал дъжд забравени.            

ІІ.  I HAVE LOVED HOURS AT SEA

Sarah Teasdale.       

I have loved hours at sea, gray cities,  

The fragile secret of a flower,              

Music, the making of a poem              

That gave me heaven for an hour;        

First stars above a snowy hill,              

Voices of people kindly and wise,       

And the great look of love, long hidden,          

Found at last in meeting eyes.             

I have loved much and been loved deeply -

Oh when my spirit's fire burns low,       

Leave me the darkness and the stillness,

I shall be tired and glad to go.

ЛЮБИЛА Я ЧАСЫ У МОРЯ

Сара Тисдейл.                                           

У моря серое любила я часы

Заманчивость цветов и серый город,

И музыка и чудные стихи 

С которыми мне одарило небо

Глядеть над заснежённом холмом звёзды

Услышать голоса  мудры и добрые

Встречать взгляда с любовью полные

В зеницах путников торопливых

Любила пламенно, была любимая

Но если догорит огонь душевный      

оставьте мне всю теменью безмолвия

усну я радой в тленном утомлении

ОБИЧАХ ЧАСОВЕТЕ ПРИ МОРЕТО            

Сара Тисдейл.                                           

Обичах часовете при морето                        

града да гледам сив, цветята крехки             

и музика да вплитам в стиховете,                    

в небето като птица да се стрелкам.             

Над снежен хълм да гледам аз звездите,

да чувам гласове добри и мъдри,                 

да срещам погледи с любов прикрита                      

в очи на пътници забързани                           

Обичах с плам, обичана бях страстно.                       

Но щом догаря огънят душевен,                     

вий дайте ми на здрача тишината –                

аз с радост ще заспя в умора тленна...

Преводи: Д.Г.