СЕДЯХМЕ НЯКОГА
Автор: Ристо Ячев, Македония
Седяхме някога под жълти венци
в полите на тревите.
Моят глас целуна твоите крака,
които се люлееха, като вървеше.
Докато аз се стремях
към твоето непостоянно пеене,
ти изтръгна семето
на калната паста от тубата на времето.
Мечтаейки под липите на младото лято,
потънала в гъстата, зелена пшеница, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!