SHAKIRA "Inevitable"
 Si es cuestión de confesar
no se preparar café
y no entiendo de fútbol.
Creo que alguna vez fui infiel.
Juego mal hasta el parques y
jamás uso reloj.
Y para ser más franca
nadie piensa en ti como lo hago yo,
aunque te de lo mismo.

Si es cuestión de confesar
nunca duermo antes de 10
ni me baño los domingos.
La verdad es que también
lloro una vez al mes
sobre todo cuando hay frío.

Conmigo nada es fácil
ya debes saber
me conoces bien.
(Y sin ti todo es aburrido)

El cielo está cansado ya de ver
 la lluvia caer.
Y cada día que pasa es uno más
parecido a ayer.
 No encuentro forma alguna de olvidarte
porque seguir amándote es Inevitable.
 
Siempre supe que es mejor
cuando hay que hablar de dos
empezar por uno mismo.
Ya sabrás la situación
aquí todo está peor
pero al menos aún respiro.

No tienes que decirlo
no vas a volver
te conozco bien.
(Ya buscaré qué hacer conmigo)

El cielo está cansado de ya ver
la lluvia caer
Y cada día que pasa es uno más
parecido a ayer. No encuentro forma alguna de olvidarte
porque seguir amándote
es Inevitable.

Siempre supe que es mejor
cuando hay que hablar de dos
empezar por uno mismo.
 

"Неизбежно"

Ако трябва да бъда честна,
Не мога да правя кафе
И не разбирам нищичко от футбол...
Да,понякога бях невярна
Играя зле и никога не използвам часовник....

И за да бъда напълно откровена,
Никой не мисли за теб така,както аз,
Но ти си оставаш същият....

Ако трябва да бъда честна,
Никога не заспивам преди 10,
Нито се къпя в неделя....
Истината е,че,също така,
Плача веднъж месечно,
Особено когато ми е студено...
С мен нищо не е лесно,
Вече трябва да си го разбрал-
Познаваш ме добре...
(И без теб всичко е толкова отегчително....)


Уморено е небето пак да гледа падащия дъжд,
Нима и днес не се повтаря?
Не сме ли вчера още веднъж?
Не можах да те забравя...Живея безметежно...
Да продължавам да те обичам...
е неизбежно...

Винаги съм знаела кое е правилно,
Затова,когато говорехме за нас двамата,
Все започвах първа...
Вече знаеш цялата ситуация-
 Всичко тук е по-зле от преди,
Но поне все още дишам...

Нямаш какво да ми кажеш-
Не си отиваш,за да се върнеш,
Познавам те добре...
(Сега реши какво ще правиш с мен...)


Уморено е небето пак да гледа падащия дъжд,
Нима и днес не се повтаря?
Не сме ли вчера още веднъж?
Не можах да те забравя...Живея безметежно...
Да продължавам да те обичам...
е неизбежно...