Stone Sour - Bother


Wish I was too dead to cry
My self-affliction fades
Stones to throw at my creator
Masochists to which I cater
You don't need to bother;
I don't need to be
I'll keep slipping farther
But once I hold on,
I won't let go 'til it bleeds

Wish I was too dead to care
If indeed I cared at all
Never had a voice to protest
So you fed me shit to digest
I wish I had a reason;
my flaws are open season
For this, I gave up trying
One good turn deserves my dying

You don't need to bother;
I don't need to be
I'll keep slipping farther
But once I hold on,
I won't let go 'til it bleeds

[Solo: Corey]

Wish I'd died instead of lived
A zombie hides my face
Shell forgotten
with its memories
Diaries left
with cryptic entries

And you don't need to bother;
I don't need to be
I'll keep slipping farther
But once I hold on,
I won't let go 'til it bleeds

You don't need to bother;
I don't need to be
I'll keep slipping farther
But once I hold on:
I'll never live down my deceit



                           Stone Sour - Тревожен


Щеше ми се да бях достатъчно мъртъв, за да плача.
Самосъжалението ми изчезва.
Хвърлям камъни по създателя ми.
Удоволствие за мен е мазохизмът.
Няма нужда да се тревожиш.
Няма да се тревожа и аз.
Ще продължа да пропадам,
но веднъж стъпя ли си на краката,
няма да се пусна, докато не прокърви.

Щеше ми се да бях достатъчно мъртъв, за да ми пука.
Ако въобще за нещо ми пука.
Никога нямах глас да протестирам,
затова ти ме тъпчеше с лайна.
Щеше ми се да имах причина.
Дефектите ми са на показ.
Заради това се отказах да опитвам.
Един добър ход заслужава моята смърт.

Няма нужда да се тревожиш.
Няма да се тревожа и аз.
Ще продължа да пропадам,
но веднъж стъпя ли си на краката,
няма да се пусна, докато не прокърви.

[Соло: Corey]

Щеше ми се да бях умрял, вместо да живея.
Зомби крие лицето ми.
Черупка обвила
спомените.
Дневниците заминаха
с тайни поглеждания.

И няма нужда да се тревожиш.
Няма да се тревожа и аз.
Ще продължа да пропадам,
но веднъж стъпя ли си на краката,
няма да се пусна, докато не прокърви.

Няма нужда да се тревожиш.
Няма да се тревожа и аз.
Ще продължа да пропадам,
но веднъж стъпя ли си на краката,
никога няма да живея чрез лъжата.