Целувам днес лика ти чист -
за „сбогом“ на брега скалист,
над плажа с пясъка златист.
Признавам, беше права ти,
че бяха дните ми – мечти.
Сега е блянът ми сломен,
дали е нощ, или е ден,
дали наяве, в сън дали -
нима по-малко ще боли?
Привидното, реалността -
не са ли сън посред съня?
Стоя сред бурния порой
на пръските от скръб-прибой.
И песъчинки от брега
събирам в шепа – докога?
Те бързо, сякаш на шега
изтичат в бездната-талаз,
и плача аз, и плача аз.
О, Боже! Как да задържа
света, и сам да не тъжа?
Нима от хладната вълна
не ще спася дори една?
Привидното, реалността -
не са ли сън посред съня?
Edgar Allan Poe
A dream within a dream
Take this kiss upon the brow!
And, in parting from you now,
Thus much let me avow —
You are not wrong, who deem
That my days have been a dream;
Yet if hope has flown away
In a night, or in a day,
In a vision, or in none,
Is it therefore the less gone?
All that we see or seem
Is but a dream within a dream.
I stand amid the roar
Of a surf-tormented shore,
And I hold within my hand
Grains of the golden sand —
How few! yet how they creep
Through my fingers to the deep,
While I weep — while I weep!
O God! Can I not grasp
Them with a tighter clasp?
O God! can I not save
One from the pitiless wave?
Is all that we see or seem
But a dream within a dream?
© Мария Димитрова Все права защищены