Където пътят във залез допира,
където от скорост се завива главата,
където виновен дори не се дири,
където за себе си аз вечно съм правата...
Зад залеза любовта ни се скри...
Догони я! Пробвай, ако си готов...
Нацепено от устните кърви
за парченца потрошена любов...
Ще издържи само този, по сърце що е чист,
тоз що на вятъра не е хортувал,
тоз що остава като белия лист,
върху който любов е рисувал...
Оригинален текст: Татэ -нарисовавшему любовь...
Где дорога упирается в закат,
Где от скорости кружится голова...
Где, по-своему, никто не виноват,
Где, по-моему, я вечно права...
За закатом спряталась любовь,
Догони ее, попробуй, обгони...
Разбиваем свои губы в кровь
Об осколки треснувшей любви...
Выстоит лишь тот, кто сердцем чист,
Кто слова на ветер не бросал,
Кто остался словно белый лист...
И на нем любовь нарисовал...
© Красимир Дяков Все права защищены