Татэ - Не, не съм болката, но съм нейна предтеча!
Защо - един въпрос отвътре изригва,
в умората на очите ми гледаш с напразна надежда?!
Мой нежен приятелю, ще ти дам съвет:
Зная ли или не: Бягай по-скоро от любовта безбрежна!
Едва се затопля над покривите изгревът.
Така ще можеш само себе си да спасиш
и сърцето трепетно до чиста страст да съхраниш.
Аз не искам да те загубя... Прости...
Моят поглед горищ е псевдоним на Нещастие...
Ти ще загубиш всичко в опита да спасиш
във мене своето божественно щастие...
Забрави тази нощ, когато на свещите в топлината,
ума си загуби в очите на дяволица...
На нея в дар си поднесе душата...
И в безкрайната тъмнина, като птица
неизгарящ огън ще се роди...
Виж... между два огъня не пристъпяй чертата...
За това, колко съм умна говориш със мене.
А аз като Мефистофел ще ти прошепна вече:
Не съм аз всезнаеща, само съм изкушена.
Не, не съм болката, но съм нейна предтеча!
До дъно да пиеш на тебе е дадено
горчивата чаша, през дългите вечери!
Моята душа на друг е отдадена!
Оригинален текст:
Татэ -Нет, я не боль, но я ее предтеча!
К чему, пытаясь отыскать ответ,
В усталых глаз моих глядиш с пустой надеждой?
Мой нежный друг я дам тебе совет:
Уличена ль я в знанье или нет-
Беги скорей из пут любви безбрежной
Едва затеплился над крышами рассвет.
Ты сможеш только так себя спасти
И сердце трепетное сохранить до чистой страсти
Я не хочу тебя губить...прости...
Мой взгляд горячий-псевдоним несчастий.
Ты потеряеш все , пытаясь обрести
Во мне свое божественное счастье.
Збудь ту ночь, когда в тепле свечей,
Ты разум потелял во взгляде дьяволицы,
На душу дарственную подписал ты ей,
Но в темноте бескрылой, словно птица,
Огонь неопаляющий родится...
Смотри ж...и не мечись между двух огней...
Ты говоришь о том, как я умна
Я ж Мефистофеля тебе отвечу речью:
Я не всеведуща-я лишь искушена.
Нет, я не боль, но я ее предтеча!
Тебе придется осушить до дна
Горчаший кубок, пригубленный в этот вечер
Моя ж душа другому отдана!
© Красимир Дяков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тя тая е като месечинкината, бе Петинко-няма друга светлина-има саде една-отразената от Слънцето! Това е. Радвам се че си тук! Зем.
-
Чета руската ти поезия, но едва сега ти пиша!
Чрез нея те виждам в друга "светлина"!
Поздравявам те, Зем*! -
Благодаря ти! След време една малка пластмасова кутийка ще я върши всичката тая-пишеш стихо и излиза на ъм-найси езика и тогава , от оня свят ще се радвам, че няма да гледам...Това е.Зем.
-
Благодаря ти Танче! Зем.
-
... ражда неизгарящ огън... тая престъпена черта...
Много философия е вложила Татэ... Определено ми хареса...
Поздрави, Зем! -
Аз също! Зем.
-
Браво!Благодаря!
-
!!!
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
