ТАЗИ, КОЯТО БЕШЕ ОБИЧАНА ОТ БАЩА МИ

                          (Превод от сръбски)

Тази, която беше обичана от баща ми,

прилича на ангел от небесния свод,

има топли и красиво оформени ръце;

вързала е слънцето в косата си

и диша свежестта на пролетта;

силна е и красива като равнините на Войводина.

Израснала е при майка си и леля си;

живееше недалеко от пощата

в центъра на селото, където баща ми паркираше колата си,

желаейки да я срещне.

Тази, която знаеше как да говори така,

че човек да занемее, която се

прегръщаше със земята и небето,

и която човешката ръка и тяло не могат отново да пресъздадат.

Спомняте ли си баща ми и някои други мъже, които

в момента са на някого другиго бащи, които са я обичали

и са чували нейните мисли

по-бързо от светлината на месечината,

опиянени от любов и екстаз.

Тази, която беше обичана от баща ми,

за когото денят му е бил нереален,

докато не срещнал майка ми и не ù дал това,

което малко от сърцето му е останало за нея, за тази,

която той обичаше; дали знаеше какъв човек щях да бъда,

каква сила и красота щях да притежавам,

какъв налят глас щях да имам и

как упорито щях да преследвам най-дръзките си желания,

защото тя искаше баща ми само да я погледне със страстните си очи,

тъй като тя влезе в сърцето му така мъчително,

че той обичаше тишината и в разговорите все повече и повече...

Спомняте ли си, че докато всеки ден,

тъжна и остаряла, праха изчистваше,

над нея и около люлеещите се стени на апартамента й студен,

като дъжд я заливаха спомените, докато тя палеше свещи,

тази, която беше обичана от баща ми?

ОНА КОJУ JE ВОЛЕО МОJ ТАТА

       Аутор: Љиљана Фиjат, Република Србија

Она, коју је волео мој тата,

која личи на анђела са небеског свода,

има топле и лепо обликоване руке;

која је сунце везивала у коси

и дисала свежином пролећа;

снажна и лепа попут војвођанске равнице

расла у друштву маме и тетака;

становала недалеко од поште

у центру села, где је мој тата паркирао ауто,

у жељи да је сретне.

Која је умела да говори тако да човек занеми;

грлила се са небом и земљом и коју

људска рука и тело не може поново да створи.

Да ли се сети мог тате (и неких других, можда, који су сада,

такође, нечије тате) и који су је волели,

слушали њене мисли

брже од светла, на месечини,

опчињени од љубави и заноса?

Она, коју је волео мој тата,

због које му је дан био нестваран,

све док није срео моју маму и дао јој оно мало срца преосталог од оне

коју је волео; да ли зна колики би човек био ја,

какве бих био снаге и лепоте,

какви би ме гласови засипали,

жеље какве бих остваривао, најлуђе и насмелије,

да је хтела мог тату само да погледа својим страсним очима;

да му уђе у срце паћеничко,

да га воли ћутњом и у разговору, све више и више?

Да ли се сети тога, док сваки дан,

тужна и остарела, прашину брише

и над њом се и око ње љуљају зидови њеног хладног стана,

попут кише је засипају успомене, док им пали свеће,

она, коју је волео мој тата?