1.
"Слънчогледите що бяха подгизнали от дъжда
се надяваха да сме заедно отново, да ни наглеждат.
Надяват се на деня, през който ще разцъфнат спокойно."
Гледащ в локвите, появяваш се на повърхността.
Дори в момента усещам твоето присъствие.
Всред отминаващото време, усещаме липсата си,
и ръката, която те нарани все още усеща онази болка.
Показа ми тишината, която взе със себе си.
Но онзи "въртящ се фенер" не можем да наречем щастие,
за това не можем и да забравим тишината през онзи ден.
Пр. ...