The Sound Of Silence
Simon & Garfunkel
Hello darkness, my old friend,
I've come to talk with you again,
Because a vision softly creeping,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.
In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
'Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of
a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.
And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence.
"Fools" said I,"You do not know
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you,
Take my arms that I might reach you."
But my words like silent raindrops fell,
And echoed
In the wells of silence
And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning,
In the words that it was forming.
And the signs said, The words of the prophets
are written on the subway walls
And tenement halls.
And whisper'd in the sounds of silence.Звукът на Тишината
Саймън и Гарфанкъл
Здравей мрак,мой стар приятел,
аз идвам отново да разговарям с теб,
защото едно видение неясно пълзящо,
пося семената си доката спях,
и това видение, което се посели в моя мозък
все още остава
в звука на тишината.
В неспокойни сънища вървях самотен,
по тесни павирани улици,
под ореола на улична лампа
с вдигната яка срещу студа и влагата,
когато очите ми бяха прободени от
искрата на неонов лъч,
който разцепи нощта
и развълнува звукът на тишината.
И в голата светлина видях
десет хиляди души,може би повече.
Хора разговарящи, без да говорят,
хората чуващи ,без да слушат,
хора пишещи песни,чийто гласове никога не споделяха,
и никой не се осмели
да наруши звукът на тишината.
"Глупаци" казах аз,вие не знаете -
тишината като карцином расте.
Чуйте думите ми с които мога да ви науча,
вземете моите ръце,които ви протягам.
Но думите ми паднаха като тихи дъждовни капки
И отзвучаха
в извора на тишината.
И хората се поклониха и помолиха
на неоновия бог,който сътвориха.
И проблесна знака на неговото предупреждение
в думите които изписа.
И знаците казаха - думите на пророците
са написани на стените на метрото
и жилищните коридори.
И прошумяха в звуците на тишината.
© Любен Стефанов Все права защищены
И отзвучаха
в извора на тишината..."
Натъжи ме този текст...