me lo so spiegare
Тициано Феро/ Тициано Феро & Лаура Паузини - Не мога да си го обясня
(Autori: Tiziano Ferro)
(Автори: Тициано Феро)
Non me lo so spiegare
Un po' mi manca l'aria che tirava
o semplicemente la tua bianca schiena
nananana nananana
E quell'orologio non girava
stava fermo sempre da mattina a sera
come me lui ti fissava, io non piango mai per te
non faro' niente di simile no mai, nononono nononono
si lo ammetto un po' ti penso
ma mi scanso non mi tocchi piu'
Solo che pensavo a
quanto e' inutile farneticare e
credere di stare bene
quando e' inverno e te
togli le tue mani calde
non mi abbracci e mi ripeti
che son grande, mi ricordi che rivivo in tante cose
nananananana
case, libri, auto, viaggi, fogli di giornale
che anche se non valgo niente perlomeno a te
ti permetto di sognare e se hai voglia di lasciarti camminare
scusa sai non ti vorrei mai disturbare
ma vuoi dirmi come questo puo' finire
non melo so spiegare io non melo so spiegare
La notte fonda e la luna piena
ci offrivano da dono solo l'atmosfera
ma l'amavo e l'amo ancora,
ogni dettaglio e' aria che mi manca
e se sto cosi' sara' la primavera
ma non regge piu' la scusa no no
solo che pensavo a quanto e' inutile farneticare e
credere di stare bene quando e' inverno e te togli le tue mani calde
non mi abbracci e mi ripeti che son grande
mi ricordi che rivivo in tante cose
nananananana
case, libri, auto, viaggi, fogli di giornale,
che anche se non valgo niente perlomeno a te
ti permetto di sognare solo che pensavo a
quanto e' inutile farneticare e credere di stare bene
quando e' inverno e te togli le tue mani calde
non mi abbracci e mi ripeti che son grande
mi ricordi che rivivo in tante cose
ah nananananana
case, libri, auto, viaggi, fogli di giornale
che anche se non valgo niente
perlomeno a te ti permetto di sognare
e se hai voglia di lasciarti camminare
scusa sai non ti vorrei mai disturbare
ma vuoi dirmi come questo puo' finire
eh ma vuoi dirmi come questo puo' finire
si ma vuoi dirmi come questo puo' finire!
Не мога да си го обясня
Липсва ми мъничко ветрецът, който подухваше,
липсва ми белият ти гръб...
А онзи часовникът, който никога не работеше -
показваше едно и също време от сутрин до вечер...
Той те гледаше втренчено, също като мен.
Аз никога не плача за теб,
никога не ще го направя, не, не...
Е, от време на време мисля за теб,
но се опитвам да се отдръпна...
Не ме докосваш вече.
Мисля си колко безсмислено е да си мечтаеш,
да си мислиш, че ти е добре, а вън е зима...
и ти махаш топлите си ръце от мен...
Не ме прегръщаш, не ми повтаряш, че съм голям.
Припомняш ми и аз преживявам отново толкова неща...
Къщи, книги, коли, пътувания, вестници...
Е, може наистина да не струвам нищо, но поне
ти давах възможност да мечтаеш.
И ако искаш, мога да те пусна да си вървиш...
Извинявай, знаеш, че никога не бих искал да те обезпокоя,
но би ли ми казала как да сложа край на това?
Не мога да си го обясня.
Не мога да си го обясня.
Тъмната нощ и пълната луна ни предлагаха вълшебна атмосфера...
Аз я обичах и още я обичам.
Всяка подробност е като въздухът, който ми липсва.
И ако нещата продължават така, ще дойде ли пролетта?
Извиненията вече не струват нищо...
1. https://www.youtube.com/watch?v=IMr4KTs8zjs (Тициано Феро)
2. https://www.youtube.com/watch?v=lusiuzMfZVI (Тициано Феро & Лаура Паузини)
© Бойка Павлова Все права защищены