Тициано Феро - Вече не е пролет

(Autori: Tiziano Ferro)

(Автори: Тициано Феро)

Primavera non è più

Mi............ Scuso
Disilluso
Ancora accuso...
Il colpo e uso
Ironia di circostanza
Mi dispiace ti ho deluso e basta
Ora per me e festa grande
Mi perdo sorridente
Le vittorie
Pero intanto lascio te in mutande
'fa niente.... dici sorridente
'fa niente.... la tua bocca mente
'fa niente, 'fa niente, 'fa niente.... pelle da serpente
'fa niente.... conta poco e niente

Refrгo

Le storie sono come le finestre a primavera
Si apron facilmente e sempre troppo volentieri
Ascoltando il profumo di un'estate che si spera
Arriverа, ma non arriva, e pensi sempre a ieri
e l'attenzione cade solo sulle cose belle
I prati illuminat, i fiori gialli e bianchi
Ma poi cade la neve e primavera non e piu
Ma poi cade la neve e primavera non e piu

Mi accuso
Del sopruso
Non abuso
Della tua calma
Sono stato bruso e non ottuso
C'e gran differenza
E stata una delle tante
Storie durante niente
Pazienza, andiamo avanti
Ma mi sento un verme...

'fa niente.... dici sorridente
'fa niente.... la tua bocca mente
'fa niente, 'fa niente, 'fa niente.... pelle da serpente
'fa niente.... conta poco e niente

Refrгo

Le storie sono come le finestre a primavera
Si apron facilmente e sempre troppo volentieri
Ascoltando il profumo di un'estate che si spera
Arriverа, ma non arriva, e pensi sempre a ieri
e l'attenzione cade solo sulle cose belle
I prati illuminat, i fiori gialli e bianchi
Ma poi cade la neve e primavera non e piu
Ma poi cade la neve e primavera non e piu

Le braccia strette forte al petto in segno di chiusura
Quell'espressione, il broncio tipico
Che non hai perso mai
Davanti a un cappuccino
Assaggi la sua schiuma
E vagamente erotico con gli occhi assagio te
E riassaporo gusti indiscudibili che hai perso
Dolci, agri, ingenui, erano i miei morsi
E quanti erroni accumulati senza mai capire
Che per gustarsi meglio ci si deve assaporare

Piano
Lentamente
Con la testa
Lievemente
Cominciare
Dell'esterno
Per lasciarsi
Alla fine...

Refrгo 3x
Le storie sono come le finestre a primavera
Si apron facilmente e sempre troppo volentieri
Ascoltando il profumo di un'estate che si spera
Arriverа, ma non arriva, e pensi sempre a ieri
e l'attenzione cade solo sulle cose belle
I prati illuminat, i fiori gialli e bianchi
Ma poi cade la neve e primavera non e piu
Ma poi cade la neve e primavera non e piu

Вече не е пролет

Извинявам се, разочарован...
Все още се обвинявам...
Изстрелът е използван....
Ирония на обстоятелствата.
Съжалявам, че те разочаровах и това е.
Сега за мен е голям празник.
Загубих си усмихнатите победи...
Но междувременно те оставих по долни гащи.

Не прави нищо... казваш усмихнат.
Не прави нищо... устата ти лъже.
Не прави нищо, не прави нищо, не прави нищо... змийска кожа...
Не прави нищо... сметни малко и нищо....

Историите са като прозорците през пролетта.
Отварят се лесно и винаги с голямо удоволствие.
Слушайки аромата на лятото, което се надява.
Ще пристигне, но не пристига и винаги мисли за вчера.
И вниманието пада само върху хубавите неща.
Осветените ливади, жълтите и белите цветя.
Но след това завалява сняг и вече не е пролет.
Но след това завалява сняг и вече не е пролет.

Обвинявам се...
След това насилие, не злоупотребявам с твоето спокойствие
Бях остър, а не тъп... Има голяма разлика...
Била е една от многото истории продължили кратко.
Търпение, продължаваме напред.

Но се почувствах като червей.
Не прави нищо... казваш усмихнат.
Не прави нищо... устата ти лъже.
Не прави нищо, не прави нищо, не прави нищо... змийска кожа...
Не прави нищо... сметни малко и нищо....

Историите са като прозорците през пролетта.
Отварят се лесно и винаги с голямо удоволствие.
Слушайки аромата на лятото, което се надява.
Ще пристигне, но не пристига и винаги мисли за вчера.
И вниманието пада само върху хубавите неща.
Осветените ливади, жълтите и белите цветя.
Но след това завалява сняг и вече не е пролет.
Но след това завалява сняг и вече не е пролет.

Ръцете силно до гърдите в знак на затваряне.
Онзи израз, типичният бронхит,
който никога не си загубил.
Пред едно капучино,
опитваш пяната му.
И неясно еротичен, с очи опитвам теб.
И опитваш отново вкусовете, които си загубил.
Сладък, кисел, наивен, бяха моите хапки.
И колко грешки натрупваш, без да разбереш,
че, за да се насладиш, по-добре да опиташ.

Тихо.
Бавно.
С главата.
По-леко.
Започване.
От чуждите.
За да се оставите.
Накрая...