TOSE PROESKI SEPARATE WAYS LYRICS
Without a trace - [Tose Proeski]

Today I saw a face I only dreamed of
I recognize a feeling that I used to know
from another time and space I thought I left long ago.
I stood a while, I left my breathe escape me,
I spoke her name then she turn to face me.
For a second there was something in her eyes,
as if to say: Nothing has ever change.

ref.
We took a separate ways,
but in our hearts we never change,
we throw it all the away
could we go back once again.
I learn to carry on,
I learn to face another day,
without her, without a trace.
So close we nearly touched,
I almost took her hand in mine,
time can fall away
but nothing can change the man inside.
or bring us back the love once we denied.

We had it all, she was the one to save me,
I didn't know that she would always change me so,
but I think of her and see her in every place I'd ever go.
A candle burn, but in the world of darkness
I'd separate my life before and after her.
Now I see that nothing ever really change,
but it's too late. Time and tide can`t wait.

ref.

ref.

We took a separate ways,
but in our hearts we never change,
we throw it all the way
could we go back once again.
1.I/2.We learn to carry on,
1.I/2.We learn to face another day,
without you, without a trace.
So close we nearly touched,
I almost took her hand in mine,
time can fall away
but nothing can change the man inside.
or bring us back the love once we denied.

Tose Proeski - Без изход

Днес видях лице, за което само бях мечтал.
Усетих нещо, което бях усещал и преди,
в друго време и пространство, мислех, че е останало там.
Спрях се и въздъхнах,
извиках името й, тя се обърна и ме погледна.
За секунда имаше нещо в очите й,
погледа й сякаш казваше: Нищо не се е променило.

Поехме по различни пътища,
но онова в сърцата ни, не се промени.
Тогава бяхме унищожили всичко.
Можем ли да се върнем пак там?
Продължих,
научих се да гледам в следващия ден
без нея, без да има изход.
Сега бяхме толкова близо, почти се докоснахме.
Почти взех ръката й в моята.
Времето може да спре,
но нищо не може да промени мъжът вътре в мен.
или да ни върне обратно любовта, от която някога се отказахме.

Имахме всичко, тя беше единствената, която ме спаси.
Незнаех,че ще ме промени завинаги.
Мислех за нея и я виждах навсякъде,където и да отидех.
Една свещ гори, в свят на тъмнина.
Мога да разделя живота си на "преди" и "след" нея.
Сега виждам,че нищо наистина не се е променило.
Но е твърде късно. Потока на времето не чака.

Поехме по различни пътища,
но онова в сърцата ни, не се промени.
Тогава бяхме унищожили всичко.
Можем ли да се върнем пак там?
Продължих,
научих се да гледам в следващия ден
без нея, без да има изход.
Сега бяхме толкова близо, почти се докоснахме.
Почти взех ръката й в моята.
Времето може да спре,
но нищо не може да промени мъжът вътре в мен
или да ни върне обратно любовта, от която някога се отказахме.

Поехме по различни пътища,
но онова в сърцата ни, не се промени.
Тогава бяхме унищожили всичко.
Можем ли да се върнем пак там?
Продължих,
научих се да гледам в следващия ден
без теб, без да има изход.
Сега бяхме толкова близо, почти се докоснахме.
Почти взех ръката й в моята.
Времето може да спре,
но нищо не може да промени мъжът вътре в мен
или да ни върне любовта, от която някога се отказахме.