Miklagard Overture
(lyrics: Mathias Nygård)

Long have I drifted without a course
A rudderless ship I have sailed
The Nile just keeps flowing without a source
Maybe all the seekers just failed?

To Holmgard and beyond
In search of a bond
Far from home I've come
But the road has just begun

Breathing history
Veiled in mystery
The sublime
The greatest of our time
Tsargrad!

"Come with us to the south
Write your name on our roll"
I was told;

Konstantinopolis
Sui generis
The saints and emperors
Of bygone centuries
The man-made birds in their trees
Out load their paean rings
Immortality!

In astonishing colours the East meets the West
The hill-banks arise in their green
In wonder I sit on my empty chest
As we glide down the strait in between

To Holmgard and beyond
In search of a bond
Distant church bells toll
For their god they chant and troll

Breathing history
Veiled in mystery
The sublime
The greatest of our time
Tsargrad!

The Norwegian of rank
In the court of The Prince
I was convinced

Konstantinopolis
Ten gates to eternity
Seen all for centuries
Your inconquerable walls
Your temples and your halls
See all, hear all, know it all

My sun rose in the North and now sets in the South
The Golden Horn lives up to its name
From tower to tower a chain guards its mouth
Unbreakable, they claim

To Holmgard and beyond
In a search of a bond
Adventures lie ahead
Many knots lie unravelled on my thread

Breathing history
Veiled in mystery
The sublime
The greatest of our time
Tsargrad!

Konstantinopolis
Queen of the cities
Your welcoming smile
Made all worthwhile
The sweat and the pain

Bathing in gold
Endless rooftops unfold
The sun sets for a while just to rise again

Great halls
Great halls
Greatest of all, Miklagard


Миклагардска увертюра*
(текст: Матиас Нюгорд)

Дълго се скитах без посока,
на неукротим кораб плавах аз.
Нил продължава да тече без извор.
Може би всички търсачи се провалят?

До Холмгард** и отвъд,
в търсене на служба.***
Далеч от дома достигнах,
но пътят едва сега започва.

Дишаща история,
забулена в мистерия.
Върховният,
на нашето време най-великият.
Цариград!

"Ела с нас на юг,
запиши се в нашите редици",
ми казваха;

Константинополис,
единствен на света.
Светци и василевси
от отминали векове,
механични птички,
пеещи своите химни.
Безсмъртие!

Сред смайващи цветове Изтокът среща Запада.
Хълмовете се възправят в тяхното зелено.
Учуден аз седя на празния сандък,
докато се носим надолу през провлака.

До Холмгард и отвъд,
в търсене на служба.
Далечни църковни камбани звучат,
за техния Бог те пеят и ечат.

Дишаща история,
забулена в мистерия.
Върховният,
на нашето време най-великият.
Цариград!

Благороден скандинавски воин****
в двора на Принца...
Вече се виждах така.

Константинополис,
десет порти към вечността.
Видял всичко през вековете,
твоите непревземаеми стени,
твоите храмове и твоите зали...
Виж всичко, чуй всичко, разбери всичко.

Моето слънце изгря на Север и сега залязва на Юг.
Златният рог се показва достоен за своето име.
От кула до кула верига пази неговата паст,
неразрушима, както казват.

До Холмгард и отвъд,
в търсене на служба.
Приключения лежат през нас,
много възли остават неразвързани на моята нишка.

Дишаща история,
забулена в мистерия.
Върховният,
на нашето време най-великият.
Цариград!

Константинополис,
кралица на градовете.
Твоята приветстваща усмивка
прави всичко да си струва -
и потта и болката.

Къпещи се в злато,
безкрай от покриви се разкрива за окото.
Слънцето залязва за малко, само за да изгрее отново.

Големи зали,
големи зали.
Най-големият от всички - Миклагард.


*Миклагард или Миклагорд (Miklagard/Miklagård) - буквално "Големият град"; вариация на старонорвежкото име на Константинопол. В текста градът е назован с още няколко имена - славянското Царград (което съм побългарил на Цариград) и старогръцкото Константинополис.
**Холмгард или Холмгорд (Holmgard/Holmgård) - името, което варягите дават на град Новгород (дн. Великий Новгород, Русия). Градът е важен център за средновековна Русия, част от Киевска Рус', а в последствие (XII-XVв.) столица на Новгородската република.
***"служба", т.е. героите на песента искат да постъпят във варяжката гвардия на ромейския (византийския) император. През един доста дълъг период от историята на Византия тя служи като дворцова (а по време на поход и като лична стража на василевса) и се наема от северните народи (англо-саксонци, викинги, нормани...), прочути със своята смелост и фанатизъм.
****В английския оргинал е "Norwegian", т.е. норвежки, но трябва да се разбира по-общо, понеже скандинавските народи през средните векове не са разделени на същия принцип като днес. Те биват викинги, нормани или варяги, според това накъде извършват своите плавания, но и това твърде условно. Същото важи и за езиците, които тези народи са използвали. В общи линии те са били диалекти на един и същ език.