Леонид Фролов  

Тъй близко съм, че ще ме пипнеш с пръсти.

Това съм аз, не сянката във здрача.

Денят, умит от пролетния дъжд, чевръсто,

забавно, любопитно като заяк скача.

Тъй близко съм!

Дъждът нашепва своя ритъм.

Непредвидимост от природата се чака –

концерт в полето птиците изплитат.

От запад облаци редят се за атака.

Тъй близко съм!

От изток вихър спуска се стремглав,

за слънцето небето здрав е покрив.

Дъждовни капки, сякаш че бодат с игла 

и гарван с грак изтърсва перушина мокра...

Тъй близко съм!

С гръд пълна дишам развълнуван.

Хлапета пускат лодка –  смели капитани!

Следя играта им.

Не бързам.

Няма да пътувам,

но нещо важно предстои да стане...

Тъй близко съм!

Излишни тук са всякакви слова.

Концертът врабчов е с последен тон.

И се върти, върти се моята глава.

Уж необясним въртежът е, а знам защо!

Съзирам клен – цял обелиск изникнал.

Или пък храм във мислите ми извисен.

„Тъй близко съм!“ готов съм да извикам,

а значи: близко си и ти до мен.

Леонид Фролов

Я –близко!

http://www.stihi.ru/2016/03/23/1508

Я –  близко! Протяни руку –  коснёшься пальцем.   

Это плоть моя, а не тень.                                        

Скачет забавным, любопытным зайцем                 

Омытый весенним ливнем день.                             

Я – близко! Дождь стих постепнно.                       

Природы непредсказуемо действо.                        

На запад тучи плывут степенно,                            

А в луже плещется птичье семейство.                   

Я – близко! Ветер примчался с востока.                

За кромку неба цепляется солнышко.                                

И заполошно застрекотала сорока,                          

Насквозь промокшая, до последнего пёрышка.                

Я – близко! Полной грудью взволновано дышу.   

Пацаны кораблик пускают в плаванье отважное.  

Смотрю ему вслед. Никуда не спешу.                               

Чувствую, случится сейчас что-то важное.                      

Я – близко! Никакие не нужны слова.                    

Воробьи затевают концертное пение.                                

И кружится, кружится у меня голова...                  

Какое-то особенное это кружение.                        

Рядом стоит клён - подобие обелиска                               

Или храма. Фантазия будоражит слегка.               

И хочется крикнуть тебе: я – близко...                  

А это значит, и ты – близка!                       

С гръд пълна дишам развълнуван.

Хлапета пускат лодка –  смели капитани!

Следя играта им.

Не бързам.

Няма да пътувам,

но нещо важно предстои да стане...

Тъй близко съм!

Излишни тук са всякакви слова.

Концертът врабчов е с последен тон.

И се върти, върти се моята глава.

Уж необясним въртежът е, а знам защо!

Съзирам клен – цял обелиск изникнал.

Или пък храм във мислите ми извисен.

„Тъй близко съм!“ готов съм да извикам,

а значи: близко си и ти до мен.

Перевод на болгарский язык Живодар Душков