Започвам от леглото да творя,
под адовото було на нощта,
на всички богове благодаря
за силата на своята душа.
В страданиe живях безбройни дни,
на глас не заридах дори за миг.
Стихията главата нарани,
ала не ме видя с оборен лик.
Отвъд света на сълзи и на гняв
за края мисълта е плашещ лъх,
обаче убеден съм – тъй корав
ще бъда до последния си дъх. ...