В полето бяхме с нея в късен час.
Аз докоснах с трепет нежни устни.
„Люби ме ти до болка, до екстаз,
с мен бъди брутален и безчувствен!”
Сетне уморена ме помоли нежно:
„Мили, спри, за бога, и покой ми дай.
Ах, не ме целувай с тази страст метежно.
До гърдите свои ти ме приласкай!”
Притихнали звезди над нас искряха.
Полъхваше на свежест и роса.
Устните й аз целунах плахо,
пламтящите й бузи и дъхава коса. ...