Какво ли не среща в живота поета –
и пъклени бездни и рай споделен,
но едно ослепително лято ми свети
в мъглите дълбоки на днешния ден.
Ни сластното племе на тлъсти матрони,
ни крехки тринайсетгодишни нимфетки
тогава не будеха в мене нагони,
не ме изкушаваше тяхната гледка.
Изискани форми, тяло – блян, съвършенство
в туй лято ума ми обсебили бяха.
Вселяваха в мене неземно блаженство
и с дяволски мъки духа ми гнетяха. ...