Ванила Скай - Бъди какъвто си
(Autori: Daniele Autore & Fabrizio Tarducci)
(Автори: Даниеле Ауторе & Фабрицио Тардучи)
6 come 6
Ho perso e non so perchè
a volte la mia vita va da se
vorrei non pensarci più
ma tutto quel che ho dato torna su
è proprio km stare
in bilico tra terra ferma e mare
ho perso l’identità
cercando di fuggire la realtà
per salvarmi è tardi ormai
ma il tempo passa sempre prima o poi
e a costo di non capire
io questa notte me ne voglio andare
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
io sto impazzendo
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
ma sto impazzendo
Disperso tra le realtà
non ha più senso la verità
ho toccato il fondo ormai
non mi interessa più quello che vuoi
adesso è come stare
in una stanza buia in mezzo al mare
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
io sto impazzendo
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
ma sto impazzendo
Non son più io
non è più in me
la mia nota capacità
di razionalizzare
salvami se puoi, salvami se puoi
sopraffatto dal rumore
apro gli occhi per guardare te e proprio li mi accorgo
che non ci 6 più no non ci 6 più
tu non ci 6 più no non ci 6 più
tu non ci 6 più no non ci 6 più
tu non ci 6 più e voglio arrendermi
non trovare scuse per tornare in dietro ma non servirà
io non cambierò tu non cambierai
siamo fatti cosi è meglio tardi che mai
io esco di scena
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
io sto impazzendo
6 come 6 non conta ciò che vuoi
do ancora una chance alla vita che vorrei
6 come 6 non conta ciò che vuoi
ma sto impazzendo
Бъди какъвто си
Загубих и не знам защо
понякога животът ми върви лошо.
Не искам да мисля вече за това,
но всичко, което дадох, се връща,
и е точно както е,
в равновесие със земята и морето.
Загубих идентичността,
опитвайки се да избягам от реалността.
Да се спася, е вече късно,
но времето минава винаги рано или късно.
И с цената да не разбера,
тази вечер искам да избягам от света.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
полудявам...
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
но полудявам...
Разпръсната между реалностите,
няма вече смисъл истината.
Докоснах вече дъното,
не ме интересува повече това, което искаш.
Сега е каквото е,
в една тъмна стая, в средата на морето.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
полудявам...
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
но полудявам...
Вече не съм себе си,
вече не е в мен
моят знак за вместимост
на осмислянето.
Спаси ме, ако можеш, спаси ме, ако можеш.
Надделявайки шума,
отварям очи, за да те погледна и точно те се досещат,
че вече те няма, не, вече те няма,
теб те няма, не, теб те няма,
теб те няма, не, теб те няма,
теб те няма и искам да се предам.
Не намирам извинения, за да се върна назад, но няма да ми трябват.
Няма да се променя, ти няма да се промениш,
направихме го така и е по-добре късно, отколкото никога.
Слизам от сцената.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
полудявам...
Да бъдeш какъвто си, не значи това, което искаш,
давам още един шанс на живота, който бих желал.
Да бъдeш какъвто си, не значи това което искаш,
но полудявам...
© Сюзън Смърт Все права защищены