Всичко е точно, както винаги-
същите думи, същите фрази,
а на съмненията сянката изстинала
те пълни вече със зараза.
Отпървом малко - не и вЕрвай!
А после ХХL размера...
Във мозъка се вгризва червей-
по - лош е даже от холера!
И тази твар пак тебе иска.
Следи от мъка по сърцето...
Самоизяждане до писване
и само драма зад пердето.
Мъгла се спуща. Жар изстива.
Змии - емоции просъскват.
Сърцето спира. Пулс заспива.
Кошмари нощни мозък пръскат.
Тез твари нервите ви късат...
Ей- Богу, как да не пропсуваш?!
че греховете им нахъсани,
над твойто щастие мърсуват?!
А струва си да кажат само
едно едничко нежно слово,
дори лъжа, дори измама,
и хоп - лекарството готово!
Е, случва се в душата дъжд...
и слънчев лъч, почти невидим...
На мъката да кажем: Къш!,
когато слон, в мухата видим!
Оригинален текст:
© Красимир Дяков Все права защищены
И твоите, и избраните от тебе стихове харесвам!