Elizabeth Alexander

20 ти Януари  2009

Praise song for the day.

Each day we go about our business, walking past each other, catching each others' eyes or not, about to speak or speaking. All about us is noise. All about us is noise and bramble, thorn and din, each one of our ancestors on our tongues. Someone is stitching up a hem, darning a hole in a uniform, patching a tire, repairing the things in need of repair.

Someone is trying to make music somewhere with a pair of wooden spoons on an oil drum with cello, boom box, harmonica, voice.

A woman and her son wait for the bus.

A farmer considers the changing sky; A teacher says, "Take out your pencils. Begin."

We encounter each other in words, words spiny or smooth, whispered or declaimed; words to consider, reconsider.

We cross dirt roads and highways that mark the will of someone and then others who said, "I need to see what's on the other side; I know there's something better down the road."

We need to find a place where we are safe; We walk into that which we cannot yet see.

Say it plain, that many have died for this day. Sing the names of the dead who brought us here, who laid the train tracks, raised the bridges, picked the cotton and the lettuce, built brick by brick the glittering edifices they would then keep clean and work inside of.

Praise song for struggle; praise song for the day. Praise song for every hand-lettered sign; The figuring it out at kitchen tables.

Some live by "Love thy neighbor as thy self."

Others by first do no harm, or take no more than you need.

What if the mightiest word is love, love beyond marital, filial, national. Love that casts a widening pool of light. Love with no need to preempt grievance.

In today's sharp sparkle, this winter air, anything can be made, any sentence begun.

On the brink, on the brim, on the cusp -- praise song for walking forward in that light.

       Хвалебствена песен за деня

Вески ден си вършим работатa, разминаваме се един със друг, улавяме си погледите или не, готови да се заговорим или говорим. Всичко около нас е шум. Всичко около нас е шум и храсталак, бодил и врява, всеки един от нашите предци на езика ни. Някой си зaшива подгъва, закърпва  дупка в униформа, закърпва гума, поправя неща в нужда от поправка.

Някой се опитва да прави музика някъде със чифт дървени лъжици на  тенекия, с виолончело, касетофон, хармoникa, глас.

Жена и сина й чакат автобуса.

Фермер преценява променящотото се небе; учител казва, "Вземете моливи. Начало."

Ние се срещаме в думи, думи бодливи или гладки, промълвени или декларирани; думи за преценка, преоценка.

Пресичаме черни пътища и мaгистрали, които маркират волята на някого и другите които казват, "Имам нужда да видя какво има от другата страна, знaм, че има нещо по-добро нататъка по пътя."

Трабва да намерим място, където сме в безопасност, навлизаме в това което не можем да видим.

Казано по-просичко, мнoго са загинали за този ден. Запей имената на мъртвите, които ни довеоха тук, които положиха влаковите релси, издигнаха мостовете, набраха марулите, изградиха тухла по тухла бляскавите сгради, които после те ще поддържат чисти и ще работят в тях.

Хвалебствена песен за борбата, хвалебствена песен за деня. Хвалебствена песен за всяко ръчно подписано писмо, за премислянето им на кухненската маса.

Някои живеят според " Обичай съседа си като самия себе си".

Други според  не причинявай злина, или не взимай повече от това, което ти е необходимо.

Ами какво, ако най-величавата дума е любов, любов отвъд материалното, сродното, националното. Любов, която хвърля разширяващо се езеро от светлина. Любов без нужда от предварително оплакване.

В днешната ярка искра, този зимен въздух, всичко е възможно, всяко изречение може да бъде започнато.

На ръба, на брега, на периферията - хвалебствена песен  зa поход  напред в  тaзи светлината.