(продължение)
В долната стая пазачите се забавляваха да хвърлят с две ръце своите
шпаги срещу мишена от дънери на дървета, в които те се забиваха звънейки.
Седнах, прозях се и сандъкът изскърца. Свалих железните ръкавици и
набедрениците си и ги хвърлих. Времето течеше бавно. Главата на Мари преграждаше
прозореца. Шаячната дреха на гърба му се опъваше като върху голяма бъчва. Той ми
направи знак с ръка и се отдръпна. Видях как стадото идва по пътя. Животните
бяха тридесет на брой, не по-големи от кучета, но имащи дълги, изправени,
космати магарешки уши. Зад мъжът, който ги водеше, по две и по четири, те
вървяха в тръст. Първите две теглеха висока колкото тях кола, натоварена със
снопи ечемик. Последната редица беше от три добичета. Едно животно вървеше само
на края. ...