Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой,
същият призрак – тревожен покой.
Волна и дума
Федор Тютчев
Дума за думой, волна за волной –
Два проявленья стихии одной:
В сердце ли тесном, в безбрежном ли море,
Здесь – в заключении, там – на просторе –
Тот же все вечный прибой и отбой,
Тот же все призрак тревожно-пустой.
© Мария Димитрова Все права защищены