Дзукеро - Толкова нежно

-----------------------------------------------------------------------------

Autori: Edoardo Mattei, Adelmo Fornaciari (Zucchero), Alessandro Chiesa & Ivano Alberto Fossati

---------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Едоардо Матей, Аделмо Форначари (Дзукеро), Алесандро Киеза & Ивано Алберто Фосати

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Tu lo sai che non è la fine.
Sì che lo sai...
che viene maggio
e sciolgo le brine.
Sì che lo sai.
Resti d'inverno.
Persi nel vento.
Io non mi stanco, no, no,
e vengo a cercarti
in un sogno amaranto.
Questo cuore
sparpagliato
per il mondo

se ne va.
Questo cuore
disperato
è delicato.

--

Dove sei…
arcobaleno…
e cosa fai...
miele selvaggio…
quando ti sogno,
che cosa fai...
nel cuore mio…
tra il nulla e l'addio…
Questo cuore
sparpagliato
per il mondo

se ne va.
Questo cuore
disperato
è delicato.
Così mi manchi
nell'universo,
in mezzo al mondo,
così ti cerco
e grido forte…
da in mezzo al mondo.
Solo io
posso trovarti,
solo io,
e inginocchiarmi,
solo io
per innalzarti, mio

sole, mi senti…
solo io,
da quante lune,
solo io
ti aggiusto il cuore,
solo io,
io sono un'ombra e tu,

e tu sei il sole.
Yehee, yehee… così mi manchi…
yehee, yehee… e grido forte…
yehee, yehee… da in mezzo al mondo, mio

sole, rispondi.

--

Questo cuore

sparpagliato
è delicato.

È tutto qua.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ти знаеш, че това не е краят.

Разбира се, че знаеш...

че идва май

и че сланите разтапям.

Разбира се, че знаеш.

В зимата оставаш.

Изгубени сме във вятъра.

Но аз не се уморявам, да, да,

и те търся

в амарантова мечта.

Това сърце,

разпиляно

по света,

си тръгва.

Това отчаяно

сърце

е толкова нежно.

--

Къде си...

дъга...

и какво правиш...

див мед...

когато те мечтая,

какво правиш...

в сърцето ми...

между нищото и сбогуването...

Това сърце,

разпиляно

по света,

си тръгва.

Това отчаяно

сърце

е толкова нежно.

Така ми липсваш

във вселенета,

в света,

така те търся

и силно крещя...

насред света.

Само аз

мога да те намеря,

само аз,

и да ти коленича,

само аз

мога да те вдигна,

слънчице мое, чуваш ли ме...

само аз,

от толкова много луни насам,

само аз

мога да ти поправя сърцето,

само аз,

аз съм сянка, а ти,

ти си слънцето.

Така ми липсваш...

и силно крещя...

насред света,

слънчице мое, отговорѝ.

--

Това разпиляно

сърце

е толкова нежно.

Това е всичко.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=anW2fRbSoHw