Звезда на име Слънце

/Свободен превод/

На пропукалата се от студ земя

Във саван от сняг и лед обвит

Град във пътища е впримчен

Като клуп във шия впит.

Облаци над него плуват,

Скриват светлината лека

В жълти пушеци е скрит

Този град на двайсет века.

Двайсет века като зрънце

Под звездата с име Слънце...

Двайсет века все война

Без особени причини

Казват - че на младите вина -

Лек срещу несретни старчески години.

Гъста и червена е кръвта,

А след час е просто тя земя,

Още час по-късно пък - цветя.

С тях кръвта отново оживява.

Избуяват тез цветя от зрънце

Под звездата с име Слънце...

Знаем, че така от памтивека,

От съдбата любим повече човека,

Който следва чуждите закон и диря

И по чужда воля, който млад умира.

Той не знае нито "Не" и нито "Да",

Нито е запомнен с неговите сан и имена,

Но способен е да се докосне до звездите

Като в сън зад пушеците скрити.

И изпепелен на прах ще стане като зрънце

От звездата с име Слънце...


 

Звезда по имени солнце

Виктор Цой, группа „Кино"

Белый снег, серый лед,    
На растрескавшейся земле.
Одеялом лоскутным на ней
Город в дорожной петле.
А над городом плывут облака,
Закрывая небесный свет.
А над городом - желтый дым,
Городу две тысячи лет,   
Прожитых под светом Звезды
По имени Солнце...                  

И две тысячи лет - война,
Война без особых причин.
Война - дело молодых,   
Лекарство против морщин.
Красная, красная кровь
Через час уже просто земля,
Через два на ней цветы и трава,
Через три она снова жива         
И согрета лучами Звезды          
По имени Солнце...                  

И мы знаем, что так было всегда,
Что Судьбою больше любим,    
Кто живет по законам другим   
И кому умирать молодым.        
Он не помнит слово "да" и слово "нет",
Он не помнит ни чинов, ни имен.       
И способен дотянуться до звезд,        
Не считая, что это сон,                      
И упасть, опаленным Звездой             
По имени Солнце...                            

Звезда на име Слънце

/Буквален превод/

Бял сняг, сив лед  
На разпуканата се земя
завит с одеало върху нея
Град в пътния ярем
А над града плуват облаци
Закриващи небесната светлина
А над града - жълт дим /пушек/
Градът е на две хиляди години
преживени под светлината на звездата
На име Слънце...

И две хиляди години - война
Война без особени причини
война - дело на младите
Лекарство срещу сбръчкване?
червена, червена кръв
след час вече просто земя
след два на нея цветя и трева
след три - тя е отново жива
и огряна от лъчите на зведата
На име Слънце...

И ние знаем, че така е винаги било
Че от съдбата повече обичаме
Този който по законите на другите живее
И който умира млад
Той не помни думата "Да" и думата "Не"
Той не помни нито сан, ни имена
и способен е да се докосне до звездите
Без да счита, че е сън
И ще падне там изпепелен от звезда
На име Слънце...


Забележка: Преводът е като жената. Ако е верен, не е хубав. Ако е хубав, не е верен...