Когато за кой ли път забравиш да вярваш,
във вълшебства, чудеса и тяхната магия..
Погледни в очите ми, Моя Любов, и ще видиш,
че всичко сама си, от себе си скрила...
Погледни.. Погледай в очите ми, в ириса-
ще видиш как някога за ръка съм те държал.
как душата ми пак на твоята душа орисана
сега и във всичките животи съм ти дал.
Когато плачеш, когато се отказваш да се бориш,
ти в мене погледни, в усмивката ми твоя.
От силата на хиляди слънца ще изгориш,
ще станеш пепел и Единственото Слънце в зноя.
Но ти се страхуваш. Забравяш в мене да вярваш..
За Ангели все в хората гледаш, на мен да приличат...
Но няма такива - страхуваш се, защото знаеш,
няма земен с Божествена Любов да те обича..
Пълзят около теб, Сърцето ми, страхливи мишки само...
и всеки те пази като крадено сирене в своя капан.
Няма Крал за теб, Капчице моя, няма Твое Огледало,
затова в сърцето ти сега и завинаги ще бъда сам.
А сега, погледни... Погледни в очите ми, в ириса...
виж една безкрайна любов в Осмица на тебе орисана,
виж как някога теб за ръка съм те държал,
и че сега и във всички животи душата съм ти дал.