За мен това е единственото и най-хубаво стихотворение за любовта, което някога съм чела и ще прочета! Най-хубавото измежду всички възможни автори, които са съществували, съществуват и ще съществуват! Най-хубавото във всички минали светове, настояще и всички измерения... познати и непознати. Безсмъртно във величието си и силата, с която лично мен развълнува дълбоко и завинаги! И да иска някой няма какво да добави, отнеме или да напише нещо по-добро! Това е единствената истина за Любовта! И друга няма! И няма да има! С възхищение и благодарност към Михаил Цветански!


ЛЮБОВТА
Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза
на стълб позорен с вярата й. Състрадателно.
Косите на надеждите и пламнаха тъй бързо.
Бичуваха я с нейните признания.
Обезчестиха тайните й. С жадния си кикот.
Праведните – невкусвали гръдта и топла.
Отнеха стоновете й, но без да ги разпитат.
Облякоха я. С кожата й чисто гола.
Поведоха я пред тълпата със верига
от греховете й безкрайни, и отричани.
Замеряха й чувствата – с лъжи, обиди.
Осъдиха я и на смърт... Да не обича!
Пристъпваше в калта си, уморена от съмнения,
към Бог погледна сляпо за последна прошка.
Убиваха я ... Стражите – добрите намерения.
Светица тя не е... До кост забийте ножа!
Събуди се от светлината във очите си.
И незарасналата рана на гърдите й кървеше.
Доплува Ангел. В езерото на сълзите й.
Пробита лодка към брега от болка я понесе.

МУЗИКА https://www.youtube.com/watch?v=2tAQalcYQ48
Използваните кадри са от филма
The Scarlet Letter / Алената буква (1995)