... и той за мен ръцете свои ще разствори,
ще ми каже ,,момиче, мило, не тъжи.
Той сега е в слънчеви простори и от
твоите сълзи, навярно много го боли,,
Ще се сгуша на рамото му тихо,
на твоето както бих била,
Ще му кажа колко много те обичам,
а той ще ми прошепне ,,дъщеря...,,
Ще дойдем, може би със него двама
там където завинаги заспал си ти.
Ще прелея вместо с вино твойто ложе
със седем тона изворни сълзи.
Ще ме дръпне за ръката той тогава,
ще ме прегърне силно като истински баща.
Ще ми каже, че животът продължава
и че живееш в моята душа.
Ще си тръгнем бавно като двама инвалиди
куцукайки по пътя без бастун
и във всички души които срещаме по пътя
ще търсим знак, че може би си си дошъл...
