Има място там, на края на света,
където всички ветрове се сбират.
В един уречен и съдбовен час
от мъглите фини по една избират.
Била тревата омагьосан тюркоаз
и в ласките й макове издъхват.
Луната в едно парче атлаз
повива камъни-звезди възкръсват.
Едно плашило само там околовръст
грози изцяло вълшебната омая
Очите му, не са очи, а кръст
ръцете му къде са, аз не зная.
Косите сплъстени са от дъжд
снагата от врани изкълвана.
Сърце е имало и то веднъж,
сега е дупка пълна с плява.
И пак се сбрали ветровете
мъгла за всеки да си изберат.
Намерили си и към домовете
отвели я за първи път.
Вятър черен закъснял. Дошъл,
забушувал, завилнял и зъл
при плашилото се спрял
и го удрял и вилнял.
Тогава вместо с две ръце,
погалило го с пръчки две
И от огън сламата в сърцето
изгорила му лицето.
През раните му го помилва,
укроти се вятърът и стихна.
В кръстовете два погледна,
сърцето му за миг потрепна.
Плашилото изтръгна от земята
с небесен гребен среса му косата
и от двата кръста за очи-
най-красивите звезди...
Изгряха.
Музика https://www.youtube.com/watch?v=oO75sj0BtxY