Прости ми, че те давя в сълзите си,
и рядко позволявам ти да ме разсмееш.
... че липсваш във върха на пръстите,
защото да прегърна ветрове не смея.
Прости ми, че ме боли да те раздам,
защото си светиня насред грешници.
И в сърцето си те пазя като в храм
на инат превръщам хората във вещици.
Прости, че дървета целувам, вместо теб
и крещя на всяко утро, че ми липсваш.
... че сърцето си превърнах в лед,
да го дам успях единствено на скитник.
... че всеки ден, че всяка вечер, миг
така ми липсва да се сгуша в тебе?!
И понякога рисувам красивия ти лик,
за да превърна любовта си в гребен.
И с него да ме сресваш ти, косите ми
от болка полудели, че те няма, ти...
Единственият, който си на мен потребен!
Прости ми, че обичам тебе до бездъх
и душата ми единствено от теб звъни...
Аз те чувствам, аз зная, че си тук...
но много липсваш в човешките ми дни.
Музика https://www.youtube.com/watch?v=hAY0tMU5O_E