8.06.2019 г., 15:13 ч.
Стогодишен дъжд
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Сто години валя. Сто години останах без суша.
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
2568
36
30
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Безжичен!
Покрай теб и аз си припомних невороятната поезия на Петя. -
Браво. Слушах много внимателно. Минорният тембър на гласа ти, и вградената в него тъга, го правят изключително подходящ за това прекрасно стихотворение. Слушах и формално - за паузите. Тук са много точни, като че ли си тактуваш или използваш метроном. Разбира се, зная, че е естествено. Браво и на двете!
-
И накъде, казваш, трЪгна?
Шегувам се! -
Много сте добри и двете, момичета!
Тръгнахте ми коравото мъжко сърце ...
Поезия... -
Албенка!
-
Мая и Петя, страхотен дует сте! Развълнувахте ме! Благодаря за удоволствието!
-
Някой тук бърка доброто възпитание с книжовния български език.
А полетът? Не е за всеки. -
Аз вече го направих, Мая. Напъхах пари в очите си за всички, които обичат слепотата у другия /телесната, де/. Резултатът ме натъжи. Оказаха се изненадващо много. Но не смятам да го превръщам в практика. С теб процедирах честно, но контекстът, дирижиран и от теб включително, ми изигра лоша шега. Но аз съм свикнала. Твоите говорни дефекти могат да се пренебрегнат, но към рецитирането имам специално отношение и позволих на честолюбието си да надвие доброто ми възпитание. А то напоследък е подложено на сериозни изпитания. Но аз си нося отговорността за всяка дума, която съм казала и не се отказвам от никоя от тях.
-
Ех, Мария...
Жива и здрава!
П.П. Приятен е. Благодаря ти. Трябва и ти да опиташ някой ден. -
Ето ви демонстрация на начина, по който действа дяволът в нашия свят. Понеже не вярва в градивната сила на добрите човешки пориви, разчита на низки чувства като засегнато честолюбие /в случая/, завист, амбиции, неотговарящи на таланта, обида, гняв и т.н., за да подтикне хората към действие. Обида е за тези, които смятат, че могат да разчитат на доброто и съвестта, за да ги води. Но Бог го е оставил да действа, защото всяка наша крачка и постъпка е изпитание. И понякога дяволът е Негово оръдие. Прилича ми малко и на играта "дорбо и лошо ченге". Приятен полет!
-
Оля ли се пак?! Ще поема и тази вина. 🙃
Не ти искам екзистенцията. Кажи: зееелиии
Отлитам! -
ПодбуТна ме, та си разлях кафето от смях, Щурче! Прегръщам и теб, и Каменното момиче!LY
П.П.накарай ме да кажа екзистенциална...И стой, та гледай, т.е. слушай... -
💙
Ти пак си неразбрала, Щурчо. Аз, аз съм провокаторът, манипулаторът и подбуТителят. И оскърбителят....Обаче, лекичко ще отстъпя този път вината на Петя - авторката на стих с толкова С, З и ЖД. Тя е в основата на моя провал. Тя е!!! 😀
П.П. За зелито и морковете също....Тя! -
Виждам, че Мария пак си е намерила поле за изява. Откога спаменето се нарича посещаемост? Нито Мая, нито Петя заслужават това словесно разстройство! За "всичкитИ хлябове", Щурче. Варненка на топлата витрина в "Била". Повтаря си: Салата от зеле, с моркови,салата от зеле, с моркови...Идва нейният ред и тя гордо изстрелва: Салата от зели, с моркове...
-
Нямам за цел да оскърбявам никого и не разбирам защо си се почувствала по този начин. Както виждаш нямам отношение към теб или творчеството ти. Но отдавна съм трънче в очите ти. Нямам идея защо и не търся обяснение.
Голяма част от коментара ти не го разбирам, но моля те, не ми обяснявай. -
Струва ми се, че ти почувства силата на внушението, което постигам с гласа си и това те уплаши. Но Бог не дава сила без чувство за отговорност, затова говорих за доверие и за "изкушение", бях предизвикана да "се докажа", но твоето одобрение за качеството на прочита, а не на записа, щеше да ми бъде достатъчно. Аз щях да си реша дали да търся други програми за запис, както виждаш, все още не съм положила особени усилия. Още в първите си коментари споделих, че имам морална дилема. Нямаше нужда да ме подбутваш, това ме оскърби. Но наистина, Петя ще бъде доволна от посещаемостта, но не знам да ли ще я зарадва дискусията ни, за което се извинявам.
-
Е, на мен може да не ми харесат твоите интерпретации. Кой знае? Защо да следвам съвети за подражание към неизвестен резултат след като това, което правя ми носи удоволствие? Не е лошо човек да се развива, но е извън приоритетите ми. Засега не изпитвам нужда от промяна, но пак казвам, оценям отделеното от теб време за съвети и насоки..
И ти предлагам за затворим темата! -
Ти чу едно мое изпълнение и се оплака от лошото качество на записа. Ще трябва ти и останалите да разчитат на въображението си и на умението ми да правя безпристрастни описания. Но за това е нужно и мъ-ъ-ничко доверие, за което споменах, че е задължително, когато четеш какъвто и да е текст, включително и коментарен. Но доверието е кът, защото се смята за привилегия на наивниците. А според мен, без наивност, няма поезия. Но това съм го казвала отдавна. Говоря за неподправена наивност, а тя след определена възраст също е кът, по обясними причини. Само лудите и мъдреците я притежават. Аз не съм мъдра, затова се надявам да съм поне малко луда. Пожелавам го и на теб, в добрия смисъл на думата.
-
Много ти благодаря за изключението и ценните съвети към съвършенството. Според теб как точно се очаква да знам какво можеш или не можеш, Мария? Ще се радвам да споделиш в сайта уменията си.
Радвам се, че си харесала прочита ми и желая на всички хубава вечер! -
За теб направих изключение. Как да те посъветвам, без да те чуя. Но не смятам да го превръщам в практика, явно не искаш да ти помогна. А пък аз не искам да започна да чета като теб, само за да те подразня /не си струва, пък и ти няма да се подразниш, нали?/ а като себе си. Аз ти давам съвет как да четеш както умея, но като себе си. Ти избираш каква емоция да вложиш, на кои думи да поставиш акцент, къде да направиш пауза / в синхрон с текста, разбира се, но творчески/. Но чистата дикция, ако не е природна даденост, се постига с много упражнения и не при всеки е възможна. Така че ти си решаваш дали да положиш съответните усилия и каква е целта на прочитите ти. Успех нататък.
-
😀 Ти нали не слушаше чужди прочити освен своите?
-
Гласът ти е леко сипкав и това не е недостатък. Аз ти давам съвет как да постигнеш това, което умея, въпреки че моят тембър е малко по-висок и чист от твоя и имам друг натюрел. Също не съм професионалистка. Дали ще се възползваш, ти си решаваш. Струва ми се, че ще го направиш. Но може и да греша. И дано не звуча горделиво, опазил ме Бог. Приятна вечер.
-
Мария и аз като теб - оставям текста и емоцията да ме водят. Просто внимавам с няколко буквички. Доставя ми удоволствие и ако доставя на поне още един, (като на Силвето, примерно )ми е достатъчно. Може би някой, който иска да се занимава професионално с това, би се възползвал от съвета ти.
Благодаря ви! -
Безмълвна съм. Още съм под влияние стихотворението. Поздравления за талантливата авторката и нежното гласче на Мая. Не дишах!
-
Бих те посъветвала по моя начин, но се страхувам, че при теб няма да проработи. Аз просто се доверявам на текста, оставям го да ме води и затова се получава от самото начало /с някои дребни пропуски, които после изглаждам/. Но щом имаш проблеми с произнасянето на някои звуци, бих ти препоръчала друг подход. Не мисли отначало за влагане на чувства, акцентиране на думи, паузи и прочее. Наблегни на думите, които те затрудняват, и повтаряй, повтаряй до втръсване, докато стане автоматично. После повтаряй целия текст като скороговорка, докато произнесеш всички думи правилно. Повтаряй и пак повтаряй. След като си изгладиш произношението дотолкова, че грижата за него да не ти пречи да осмислиш съдържанието, вече го прочети с чувство, като че ли го четеш за първи път. Рядко слушам чужди прочити, защото имам прилепчив слух и ми влияе както добрият, така и лошият прочит /условно казано/. Затова и не коментирам. Дано съм ти била полезна. Успех.
-
....в думите ти!
Ивон, ти пък пишеш красиво. Чета аз, чета - нищо че не винаги ми личи. Като Маша съм.
Даже и Мечоци си имам... -
Много се радвам на положителните ви коментари конкретно относно аудио записите ми, защото всеки път се чудя дали да публикувам или не. Истината е, че чувам ясно някои недостатъци, като напр. "всичкитИ хлябове" и др. Редукцията на неударена гласна между приятели в Пловдивки регион, да речем, е нещо естествено, но недопустима в рецитация. А ето че я допускам. Но толкова се бях фокусирала върху фразата " аЗ те Слушах. И капките Слушах. И Себе Си Слушах." с всичките съскащи съгласни, с които имам артикулационен проблем, че допуснах други грешки. (но пък свръхчувствителният микрофон подчертава излишно всяко С, З, Ш..затова и лекият ми говорен дефект минава почти между капките) И всеки път е така , но пък направи ли се повторен, потретен опит, с цел кристална артикулация, е за сметка на емоцията.
Безжичен, нямам кахъри с нечие неодобрение, стига да не чета глупости . Но много внимателно чета твоите коменари. Издигнал си се в очите ми като безпристрастен коментатор и много внимавам -
Поздравления за изпълнението!
-
Много са хубави и стихотворението, и изпълнението.
А за някои коментари на "разбирачи" (на други места, не тук) - просто не им обръщай внимание... -
Един ще каже, че е слабо, друг силно..
Мерси, Иренко, и от името на Петя, щото тя пътешества. -
Петя и Мая - неочаквано добра комбинация.
(ще прощавате и двете за малкото хумор в коментара)
Чудесни сте! -
Ангелче... 💙
-
Аз, аз, аз благодаря, че ми позволявяш интерпретации върху красотата, която създаваш!
Лиа, и ти си едно голямо синьо 💙
Стойчо, сърдечна признателност за позитивността и добрата дума! -
Вълшебен прочит! Благодаря ти, Мая, за пореден път!
-
Когато едно чувствителна душа срещне друга, сърцата ги обвързват в едно красиво допълващо приятелство. Винаги ме обзема странно чувство, когато едни редове оживяват с глас, пълен с емоции. Благодаря!
-
На фона на "Целувка от дъжда"и нежният тембър на Мая с поетичната изповед на Петя се почувствах като къпан от чувствен юнски дъжд...
Благодаря ви момичета,че ме въведохте в един красив,но и меланхоличен епизод!
Моите почитания!😘😘 -
Мари! 🌹
-
Напоихте душата ми, момичета! И я закичихте с този пендарен дъжд от чувства, а тя светна измита и безумно щастлива! Благодаря ви!
-
Благодаря, Кремена!
Цялото творчество на Петя е такова - връща те отново, и отново... Често успява да ме разплаче от красота! -
Превъзходство на превъзходството! Към тази силна творба бих могла да се връщам безброй пъти! А прочита в аудио... браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
