Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 242 резултата
Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
128
5
11
100
4
5
Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...
147
9
10
Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...
158
9
9
Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия –мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...
пред някой да разкрия –мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...
315
10
24
Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
175
7
13
Насън ме стряскат с вълчия си вой
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
протуберансите на безчовечност,
разкъсали на слънчевия слой
защитата със лавата си течна.
Днес уморени ангели държат ...
258
6
16
143
6
5
217
3
2
Все още ми е рано да ти пиша:
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...
под твърде стройни рими те заривам,
през твърде ясни думи те издишам
и не докосвам прежда от коприва.
Но ти се появяваш все по тъмно ...
186
11
12
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
323
13
15
322
1
3
Посвещавам на майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...
261
6
27
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
243
13
12
274
7
6
292
325
1
Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...
424
11
26
315
1
2
Двадесет и втори век отмина,
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
Третата световна отшумя,
седнаха в подземното казино
Àдам Попдраганов и Змия.
Адам бе човек, а пък змията – ...
316
7
14
НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
435
11
14
334
4
8
Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...
337
7
17
Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
395
11
37
338
6
Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
466
16
25
Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
325
7
14
АБСУРДНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Напълно изпразнен от всякакъв смисъл
и рядко типичен, изтъркано нов,
безжично заплетен и бодро улисан, ...
Р. Чакърова
Напълно изпразнен от всякакъв смисъл
и рядко типичен, изтъркано нов,
безжично заплетен и бодро улисан, ...
471
3
5
299
3
8
Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...
492
10
23
Все още някак през нощта
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
се вслушвам в стоновете на тъгата,
и чувам кашлицата на баща ми -
как буди сутрин тишината...
И как по детски, помня - си измислях, ...
260
7
19
“Наръчник на младия радиолюбител”
На А.
Напред задници! Да не искате да живеете вечно?!
Неизвестен сержант от Първата световна война
(Мото към една от главите на романа “Дългата разходка” на Стивън Кинг) ...
На А.
Напред задници! Да не искате да живеете вечно?!
Неизвестен сержант от Първата световна война
(Мото към една от главите на романа “Дългата разходка” на Стивън Кинг) ...
933
11
68
Във моите ранни и слепи недели,
със твоите бивши и нови любови
ще мерим на глътки секундите спрели,
ще трием следите от твойте окови.
Ще пием кафета, ще сърбаме думи, ...
със твоите бивши и нови любови
ще мерим на глътки секундите спрели,
ще трием следите от твойте окови.
Ще пием кафета, ще сърбаме думи, ...
2358
23
17
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
304
5
14
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
317
5
21
Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд, ...
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.
И явно съм приличала на дъжд, ...
6983
14
75
НЕОТБРОЕНИ КРАЧКИ
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
Морето сбръчка сивата си кожа
и укроти вълните покрай кея.
За лодките ще дойде ден тревожен –
щом август свърши, спират да се реят. ...
318
5
17
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
219
2
9
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
263
8
7
377
3
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
