И вярвам им... на тристата душѝ.
Каква не бях в сценариите разни? В декор опърпан, без сценичен грим,
с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.
Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,
цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.
И все се крих зад прашните кулиси. И ако смя ...
с онази искреност, която дразни и край – уви все трудно предвидим.
Не сбирах поувяхнали букети. Сълза науж лицето не бразди,
цигара си запалвах – да ми свети, изчезнеха ли ярките звезди.
И все се крих зад прашните кулиси. И ако смя ...
6