40 760 резултата
Сигурно сте чули, че Тръмп ме кани на купона си а аз не отидох. Звъня човека:- на голям ли ще ми се правиш?
_Зелето казвам трябва да претакам, че тези климатични промени....
_Номера с климатичните промени не минава вече! И никакво дистанционно пиене, само присъствено. Укази издадох!
_ Добре- викам- ...
_Зелето казвам трябва да претакам, че тези климатични промени....
_Номера с климатичните промени не минава вече! И никакво дистанционно пиене, само присъствено. Укази издадох!
_ Добре- викам- ...
36
3
4
Ежедневки 144
1. Маскирах се, като влак... и излязох от релсите...
2. Видях се отстрани... и счупих огледалото...
3. Яхнах метлата... но жената си я взе обратно...
4. Взеха ми всичко, което имах... а нямах нищо... ...
1. Маскирах се, като влак... и излязох от релсите...
2. Видях се отстрани... и счупих огледалото...
3. Яхнах метлата... но жената си я взе обратно...
4. Взеха ми всичко, което имах... а нямах нищо... ...
16
1
За доброто – непоискано ... . . Като повечето хора и аз се стремя и помагам на другите, както и с каквото мога ... ”Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще дойде“ – казва народът ни... ”Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...
12
1
– Така… Името вече го знаем… С какво основно се занимавате, господин… Разлагащ се ли ви беше фамилията? Някак си не ми звучи особено учтиво да се обръщам към вас с “Мърльо”.
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
18
До тук не споменах нищо за моите хобита. Като дете нямах някакво подчертано хоби, освен четенето на книги. Като юноша и младеж, също нямах хоби. Имах разни интереси, но не мога да кажа, че имаше занимание към което да съм пристрастен. Обичах театралната самодейност, но не бях добър актьор и ми давах ...
18
Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
35
2
1
Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
51
2
2
президент на САЩ. В Тръмп има нещо много обаятелно. Навремето моя близка беше кръстила кучката си Обамка. Докато наблюдавах церемонията, се сетих защо бе избрала точно това име за нея. Всъщност Обама прилича на агент на Мефистофел. Той стана причина за една световна криза, след която започна пропада ...
95
5
9
- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
41
2
2
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава две: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губ ...
Глава две: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губ ...
44
1
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
38
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
90
4
8
Баба правила свирка на млад господин.
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
78
2
2
Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
36
Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
54
1
Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
78
4
Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
42
– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
43
Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
41
3
Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
29
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
49
1
Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...
96
3
7
Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха ...
139
2
10
Новият ден,който се бе родил млад и светъл, на свой ред остаря и накрая угасна. Отново настъпи часът на дългите виолетови сенки. Тогава , както си беше позадрямала в зноя, бистроструйната рекичка живна. Изведнъж много и се прииска да полудува и без да се бави, припна към бързоногата пътечка. Знаеше ...
56
1
Фаталността на числото 13 е добре известна. В знаменития сборник "400 избрани задачи от американското списание "Американ математикал мънтли", авторът на сборника - Ото Дънкел, сюрпризира читателите с крайно нестандартна задача, посветена на числото 13:
"Докажете, че вероятността 13-то число от месец ...
"Докажете, че вероятността 13-то число от месец ...
96
5
9
Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...
127
4
6
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...
70
4
Милена приседна на една от пейките на детската площадка и се загледа в играещите деца. Смехът им изпълваше сърцето ѝ едновременно с обич и болка. Вече месеци прекарваше по-голямата част от дните си на това място, където водеше сина си, когато беше малък. Сутрин, щом се събудеше, първо отиваше на гро ...
164
1
4
Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас.
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
82
2
3
Мосю Факт и Мадмоазел Интуиция решили да минат една почти февруарска сутрин през кварталната пекарна. Пекарна славеща се с изключителните си творения, приготвени с пресни-пресни продукти. Хлебчета, рогчета, кифлички, питчици с маслини и някакви странни завъртулки от тесто с кедрови ядки посипани отг ...
64
Иновативни техники и технологии в деликатната сфера на шведските тройки.
1. Поетична шведска тройка:
Двама критика и един поет.
2. Политическа шведска тройка:
Управляващи, опозиция и народ. ...
1. Поетична шведска тройка:
Двама критика и един поет.
2. Политическа шведска тройка:
Управляващи, опозиция и народ. ...
121
1
15
В материала си озаглавен "Моята нова загадка за вас" и качен в този сайт на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/moyata-nova-zagadka-za-vas
поставих следния въпрос:
"Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжно ...
https://otkrovenia.com/bg/proza/moyata-nova-zagadka-za-vas
поставих следния въпрос:
"Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжно ...
102
2
108
1
3
Искаш спомени - зная!
Във които събличаш тъгата.
Но сценаристът на /Богинята/ "Мая",
поставил е пръст на устата.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Във които събличаш тъгата.
Но сценаристът на /Богинята/ "Мая",
поставил е пръст на устата.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
85
Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежи ...
133
3
7
/камерна комедия/
Действащи лица:
А-ЛЕКО – с къса кестенява коса и оплешивяващо чело, козя брадичка, тъмносин панталон, тъмносиньо яке.
МАЙ ГАНЬО – със засукани нагоре мустаци, в тъмнозелен неопренов костюм за гмуркане и плавници, с водонепроницаем патрондаш около кръста, гологлав, с черна къдрава п ...
Действащи лица:
А-ЛЕКО – с къса кестенява коса и оплешивяващо чело, козя брадичка, тъмносин панталон, тъмносиньо яке.
МАЙ ГАНЬО – със засукани нагоре мустаци, в тъмнозелен неопренов костюм за гмуркане и плавници, с водонепроницаем патрондаш около кръста, гологлав, с черна къдрава п ...
77
В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдай ...
76
4
Сълзите си, след като пипал лютиви чушлета, очите си непредпазливо и упорито триеш. Метър и осемдесет игла, ако с нея невъзмутимо чорапите си шиеш. Болката си, когато запознаеш на крака кутрето със случаен ръб. И без пълна луна на небето ти иде от дъното на душата си да виеш.
Легена до теб, когато п ...
Легена до теб, когато п ...
61
Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжност?
За правоъгълен и тъпоъгълен триъгълник отговорът е очевидно - да! Но за остроъгълен триъгълник нещата не са никак ясни. Какво е вашето мнение?
За правоъгълен и тъпоъгълен триъгълник отговорът е очевидно - да! Но за остроъгълен триъгълник нещата не са никак ясни. Какво е вашето мнение?
88
1
1
Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...
160
4
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
