Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка
от дългото и мълчаливо чакане
и търсиш се на сляпо, а в краката ти
два ириса търкалят се изплакани.
Какво че си засяла грах в лехите?
Принцесите ги няма. И къде са? -
Отплуваха обратно във мечтите си...
А твоят грах не става за принцеси.
А твоят свят за приказка не пасва -
палатите са купчини от слама,
лъжиците ти в сребърно не бляскат,
във вените - следа от синьо няма.
Тестото ти е друго - твърде просто -
брашно, закваска, малко сол, водица
и вярата, с която да повярваш
в една свещена Божа плащеница...
И в смисъла смирено да замръкнеш
в леглото си. Предстартово броене
отдавна мери пътя наобратно...
Дано това е стартът за летене.
Автор: teis
Прочит: Мая
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Teis, благодаря, че споделяш поезията си с нас и че приемаш свеоволията ми за интерпретация с усмивка. Васко, Мариана!
Черпя ви с по усмивка за добро утро! 🙂
(някои сега се измъкваме от кревата)
Чувства които осмислят своята пътека към любовта.
Че живеем:не е трудно,щом само съществуваме.
Истината да докажем,е още рано.
А може би,е пророкуване ?!
Поздравления за рецитацията,Мая!
Специални поздрави на teis!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря за удоволствието !
Поздрави за стиха teis !