УМОРЕНА ЛЮБОВ

М / Т -  Тодор Трайчев

Откъде накъде търсиш мене -

да не би да ме бъркаш с друг.

Нали казваше ти преди време,

Аз не  мога да бъда съпруг...

Неуместно е аз да съм вторият,

да ме мъчиш с любовни лъжи

И на практика и на теория

няма щастие, делено на три...

За сега лягай тихо до спомена,

как ме блъсна на твойта врата.

Уморена любов е заровена...

Ти не бързай, не бягай в съня.

Нали помниш как тръгнах надолу

по зелената мокра трева,

как си сложих усмивка отново

върху бялата мъртва душа...

Като звяр се препъвах във тъмното

чуждо вино допивах на екс

От горчивото и от стръмното

заприличах на уличен пес.

Затова ще ти светя на празника

като свещ прегоряла в ноща -

лоен дим - парафинена пластика 

между всички красиви неща..

За сега лягай тихо до спомена,

как ме блъсна на твойта врата.

Уморена любов е заровена...

Ти не бързай, не бягай в съня.