СЛЕД ШУМНИТЕ НАЗДРАВИЦИ ЗА ЩАСТИЕ...

След шумните наздравици за щастие.

След клетвите да ме обичат вечно.

След краткото семейно междучасие.

След загуба на кръв и на човечност.

След стражата на женските ми сънища,

в които не успях да се укрия.

След крехките илюзии за бъдеще,

удавени във дългите ракии.

След шепа извинения разплакани,

след розите, след клетвите, след всичко...

В живота ми на пръсти влезе някой.

Без клетви цял живот да ме обича.

Една звезда не е свалил в нозете ми.

Не ми е подарявал лилав здрача.

И стиска зъби, май е от мъжете,

които нямат навика да плачат.

И мислих, само няколко недели,

във райската градина под дървото

споделям с непознатия постеля.

А всъщност - съм споделяла живота

Камелия Кондова

Прочит: Мая Нарлиева